ПРОДАЖНИТЕ ПОЕТИ НА 60-ТЕ, ОТНОВО

web

Продажните поети на 60-те могат да бъдат спокойни,
че всичко свърши така успешно;
все пак сума ти опасности имаше,
а ето че оцеляха, върнаха кредитите,
може би само бойните рани
ще наболяват в дни на циклони,
както в дните за месечната заплата.

Сергей Жадан

Можеха да се продадат по-изгодно,
ако някой все пак бе вдигнал цената.
Но ги видяха, че винаги са готови
да бъдат на преден пост, на първа страница,
да участват в прием с ботевградска баница,
да поемат някъде международно,
към командировката да прибавят контрактация,
да се включат в строеж на писателски блокове.

Това е достатъчно, това е достатъчно
да се чувстват добре и порядъчно.

Не е нужно стиховете им да са агитационни,
могат да минат в по-камерна модулация,
само да вдигат към слънцето будни антени,
да ловят антивоенни маршове, мирни химни,
да минават под строй във вестникарски колони,
да репетират единството на социалистическата нация,
да нижат стихове с общочовешко звучене,
в книгите - до две граждански стихотворения,
останалите - интимни.

Това е достатъчно, това е достатъчно
да се чувстват добре и порядъчно.

Да не беше само тази болка - от спомен, от съвест ли,
от писмо на самоубит приятел, от присмех на дървояд,
от случайно намерена снимка - вест от изгубен свят,
как рецитират срещу морето - голи и гърлести,
викат, искат я свободата, чупят изгряващите слънца,
заклеват се срещу вятъра, че никога няма да лазят,
че няма, няма да предадат своя бунт, ще го опазят...
Днес показват снимката на големите си деца:

- Вижте какви сме били! Отдолу избива златният грунд -
ние викахме, ние писахме, ние страдахме!
Ако после сме се продали, затова се продадохме -
за да можем да платим мемоарите за нашия бунт.

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2017, № 1 (206)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Балът на тираните. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2016.