ЗÈЛИНКИ

Зèлинки
Започва всичко
с пътен куфар:
баща ми заминаваше
за Зèлинки.

Какъв бе този град,
се питах? -
Зелен, прохладен,
с хлорофил, избликващ
от фонтаните,
от градската чешма,
от разговори, дето се разлистват
и избуяват във гора,
в която славеи...

Какъв бе този град,
се питах? -
Дали не беше кръгъл, стегнат
като зелка?
Отвън                     навътре
този град се свиваше,
сгъстяваха се сградите
и хората...

А хората? -
Те вместо шапки носят птици,
а в спалните си гледат
кротки зайци.

И като пеят химна
"Зеленчуци, който не яде",
зареждат се със витамини.

Баща ми тръгваше.
И за довиждане
разтвори картата
и ми показа
столицата на
Финландия.

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Мира Душкова. Мириси и гледки. Пловдив: Жанет - 45, 2004.