* * *

web

Красива е походката й сутрин,
попила хладни есенни въздишки.
Прекрасен ще е идващият ден, си мисля,
дори за миг да мога да я зърна.
Не смея да я заговоря, нямам думи
и забелязвам - не напразно вятърът
край нея спира.
Така и никога не ще отгатна
какво със леките си стъпки носи.

Изчезват хората край нея.
Всъщност - няма други,
които да се движат тъй изящно
и плавно в млякото на утринта.
Да, нейната походка е така невероятна,
тя сякаш плува.
Да можех, бих я нарисувала -
"Танцуващата нимфа сред мъглата".

Красива е походката й вечер,
когато се прибира към дома си цветен.
Така примамно свети нейната коса,
когато тя се движи,
че не случайно скрива се луната.
Не мога нищо да й кажа,
нямам думи,
но знам, че нейната сияеща коса
от мене крие тайни,
които никога не бива да узная.

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Мира Душкова. Мириси и гледки. Пловдив: Жанет - 45, 2004.