ЧЕРНО СЛЪНЦЕ
(лето 99-о)

На 11 Август
в четиринадесет часа
и десет минути
българско време,
Луната скри напълно
Слънцето.

Аз бях на работа и
от време на време
притичвах на улицата,
гледах слънцето
ту с едното,
ту с другото око,
въоръжена със специални очила.

На улицата беше пусто
като в роман на Гор Видал -
работеше само нашата редакция,
а барчето отсреща
бе пълно с народ.
Един господин
си правеше сянка с ръце
и гледаше право,
право към небето,
друг се взираше през стъкло,
опушено през хиляда деветстотин
и Балканската,
трети бе насочил нагоре маска,
сякаш заваряваше слънцето,
но никой, струва ми се,
не изкрещя
"Помощ! Очите ми!"

(Опитвах се да мисля,
че това, което наблюдавам,
е нещо уникално и никога
повече няма да го видя:
следващите 7 минути и 29 секунди
на пълно затъмнение
предстоят на 16 юли 2186 година,
когато аз вече ще съм напълно
затъмнена).

Ето ни сега на една линия
със слънцето и луната.

Бяха ни предупредили,
че изведнъж ще притъмнее,
животните и птиците
ще вдигат шум до небесата,
а в мига на затъмнението
ще видим слънчевата корона.

И макар да изпитвах боязън
и суеверен страх,
усещах, че нищо особено
не се случваше:
Птиците и животните
се държаха естествено.
Луната безмълвно
и невъзмутимо
закриваше слънцето.
Бях виждала по телевизията
далеч по-зрелищни неща.

Светът не свършваше.

В минутата на затъмнението
дойде мъж и подаде обява,
че продава фар
от старо "Kawasaki".

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Мира Душкова. Мириси и гледки. Пловдив: Жанет - 45, 2004.