Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

SMS-ВЪВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА SMS-КРИТИКА
(в две части)

Мира Душкова

web

1. част

Възникването на новия жанр SMS-критика е породено от желанието ни да освежим българската критика, за която не от вчера се чуват гласове, че е непродуктивна, непрестижна или направо - отсъстваща. С новия жанр се опитваме да я модернизираме, свързвайки я с технологиите.

SMS-критиката обаче има някои ограничения, които я правят наистина уникален жанр. Тук ще се опитаме да обясним някои от нейните особености. За да си автор на SMS-критика, трябва да си регистриран в интернет сайт за безплатни съобщения. (Тъй като от критика никой не е забогатял, най-добре е да не се изпращат съобщения от собствения мобилен телефон). Два от големите мобилни оператори притежават подобни сайтове, но регистрацията на единия (мобилен оператор G.) изисква да си неин абонат, а при другия регистрацията е свободна. Оттук идва първото ограничение: критик без GSM-апарат не може да бъде автор на SMS-критика.

Да предположим, че критикът има GSM и може да сътвори SMS-критика. Тогава жанрът поставя второто си ограничение: сайтът на мобилен оператор M. дава възможност на ден да се изпратят 15 съобщения, всяко с по 147 символа (включващи и интервалите). Т.е. една SMS-рецензия в случая не може да надхвърля 2205 символа.

Сайтът на мобилен оператор G. предоставя на абонатите си 20 съобщения дневно, всяко с по 100 символа. Затова SMS-рецензията не може да надвишава 2000 знака. Извеждаме първата жанрова особеност на SMS-критиката - нейната краткост.

 

2. част

За да е по-ясна мисълта, добре е авторът да се опитва да конструира изреченията си така, че да не надвишават 100-147 символа (т.е. едно изречение да е равно на един SMS). Ето и втората отлика на SMS-критиката - лимитираността.

Тъй като е най-добре SMS да бъдат написани на български, но с латински букви (на т.нар. интернетица), трябва да се узакони, че буквата “ч” се пише като цифрата “4”, а буквата “ш” - като цифрата “6”, за да не би думата “чета” (4etа) да се интерпретира като 4 пъти (нещо-си) с (някоя-си) Ета. Ако се пише на кирилица, SMS-рецензията ще излиза на “маймуни”, а ако не се разчетат правилно думите - текстът може да стане абсолютно безсмислен. Това е третата особеност на SMS-критиката - нейната латентна алогичност.

Когато се изпращат SMS, от сайта директно се препращат и рекламни съобщения, които - свързани с основния текст, зазвучават междутекстово. Например:Poeziata na I. se otnasja kum onazi linia na bulg.poezia, kojato svurzva predmetnostta s metafizikata (основен текст). [Novi 4alga hitove na http://wap.4alga.bg] (рекламно изречение, променено, за да не правим безплатна реклама). Извеждаме и следващата особеност на жанра: “сайтовото съавторство”, което понякога може да спомогне за допълване (или изясняване) на авторовата мисъл.

Разбира се, има още други особености, но лимитът от SMS за два дни е изчерпан. Така интернет налага “естествени” ограничения на желаещите за SMS-изява и редуцира графоманските прояви.

 

 

© Мира Душкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2009, № 2 (111)