ЯНУАРИЦА

Мира Душкова

web

Започна последната третина на месец януари 2004 година, годината на верблюда. (И в тази година първият месец беше януари). Заваля дъжд - съвсем ненавременен. Всъщност трябваше да вали сняг, както е нормално, но все пак се присещах, че през януари всичко може да се случи и това не бива да ме учудва.

И както тихо си валеше, а капките падаха с едва чути падове върху вече стария декемврийски сняг, изведнъж се чу едно оглушително “траааас”. Беше един необичаен януарски гръм. Ослушах се - все ми се струваше, че ми се е счуло. И като че ли наистина ми се беше счуло. Около мен цареше тишина с онези едва чути падове на дъждовните капки върху стария декемврийски сняг.

Едва на другия ден щях да разбера, че дъждът не е бил нищо друго, освен Божии сълзи, а гърмът не е бил обикновена гръмотевица, а е звукът, с който се е пръснал железният обръч, пристегнал Божието сърце. Дъждът и гърмът са били знаци, предизвестие, че нещо ще се случи. Че някой ще тръгне към небето, без да има път назад към нас. Че ние ще стоим по местата си, без силата и възможността да помръднем от страх и вцепенение да не се върнем един ден назад.

Ще искаме да се върнем един ден назад, но няма да можем.

© Мира Душкова, 2004
© Издателство LiterNet, 29. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.