ОТВЕСНО И ХОРИЗОНТАЛНО

Колко препятствия за преодоляване...
Разчитат, че това тяло, което захвърлих от 12 етаж
е моето последно обяснение.
Разчитат, че съм смачкан
с охлузени пръсти,
докато държа улична шапка за левчета.
Разчитат, че докато мълча
под бицепсите на елегантния нощен добитък
докато съм заплескан в цици и торти,
съм отпечатък върху салфетка.
Не винаги съм си лягал сам
всред завивки от море, АЕЦ-овски води
и черни върхове, тунели в нищото.
Те помнят размазания грим, голото ми тяло -
платноходка за наркотични пасати,
голия гръбнак
на кошмарното съществуване,
горния плавник, с който отварях дълбочината.
Играчите са тук,
разчитат, че като натъпчат крадците, търговците,
униформите
в надуваема възглавница, съшита
със "Съешаването прави силата" -
ще кротнем в шумоленето, дантелките, вмирисан бут
от словесния труп, задушевно е - Задушница.
Не разчитайте на това -
не заднешком, а сякаш за уикенд
ще изпълзя
от всички улични гънки, канали, нощни свърталища
от библиотеки (с томче за противотежест)
с един гаечен ключ
с един § на яростта,
докато тътенът не стане шествие,
докато не счупи "съешаването..." и не стане
съединение
късо и дълго,
ярко и тъмно,
отвесно и хоризонтално
подсвиркване, измислено на момента
само заради усмивката,
само заради докосването
отвътре на този безнадежден лабиринт
охлузен и износен като тамбурица,
наречена нашия живот.
Същият,
който така щедро раздавахме,
но не свърши,
изкърти толкова ноти - прилични на зъби,
че сега буквите хапят една песен,
която по своите звуци
прилича на вълкодав.