ЛЕВСКИ

Всички държат своите цеви
объркани.
Не знаят срещу кого -
гризящите уста, в които уискито е стъклен сопол.
Гризу - издърпва жила от огън,
живота ни опържи.
Понятията за родина, лакеите,
верноподаническата лига, алчността на нашия ствол -
метнато е въжето, Апостоле,
насадени са тръните,
цъкат ледените биячи на оная зима,
която ни остави "капо"
само с едни голи портрети - твоят
и на оня брадатко,
дето изкълчва живота ни още в училище.
Не че четем, не че не викаме "смахльовци",
ама не е комфортно,
неудобно е нещо да е така привлекателно както марихуаната
                                                                            редом с хашиша,
редом с разлигавените крака на момичетата,
редом с "кон до коня"
родом от Калофер.
Офицер, който беше готов да умре,
продава предано "Хербалайф"...
Примката "Хербалайф", магарешкият трън,
софийската зима "Хербалайф",
нимфетката за депутата,
България за "пардон" посред сергиите със свобода.
Заптиите държат своите цеви -
отоманската материя е натъпкан фитил.
Много фитил ядохме - нищо не гръмна,
само един паметник взе да се рони, свлича
дрехата от камък,
остава арматурата от чалга, гръбнака селямсъзов
и една уста, сричаща на Тойфел:
"Тогози беше, вържете го!"
Които тръгват да кръстосват ливолвера и канията
(диванетата не са изтребими)
знаят какви куршуми леят -
майна или майка.