ПЪРЖОЛИ ОТ ЛЕБЕДИ

Все не мога да открия
врата, през която да пробия света.
Светът наоколо се е компресирал, затворен файл,
ковчег от скъпите,
готвят го за претопяване преди да мина
по прашните му устни. Пее,
надава крясъци, опънал шията на лебед.
С кучешки нюх по антична следа.
Слизат влаковете на небето
отварят своите вагони
Един идиот пее до фонтаните
една жена удря шамар на човека с чашата
така изненадващо
както миячната кола посред нощ плисва своята пикня
докато струните се разхождат,
а човекът, който произнася ноти
ги поглъща заедно с целувките на жена -
насред подлеза. Таванът е паднал
капе отвсякъде, пролетта се е проснала
в паниците за храна на лебеда -
макар и безсмъртна,
пролетта е простреляна
преди всички фереджета да се раздвижат
от ток в колената.
Докато рейнджърите ни подреждат евтини иракчани,
преподават им обноски пълни с лебеди,
прецакват пазарлъка,
диванета подредени до стената в следствения арест
помагат на самообесил се да слезе
и да се изкаже, относно напълнения с течности
и разследван Пазолини,
гордост на менюто, гвоздей в ресторанта.
Длъжен е отвъд оградата затворникът
да пусне като куче своя образ,
да опоска несъгласните, да ги накара
да отворят учебниците по съгласие
да си свалят шапките, очилата, прорезите,
през които светът е отрязък
подобно петаче, погледнато през дуло на танк
през химикалката на келнера или продадените органи
на трамвай
пълен с пъплещи насекоми, с пъплещи чанти, с пъплещи
процепи между краката на жените.
Фрегатата гори
преди чугунените ни гърла да гръмнат.
Експлозив навътре в нас -
фитили ни пронизват,
но не само зеленият на Дилън, който дърпа живота.
Преди да кажем, че любовта нанася щети на децата
трябва да се влюбим в глада, липсващата дреха
стаята, прорасла с пукнатини и хлебарки,
плъпнали върху майката, която се рони.
Преди да отворим процепи на свободата
в оня зид, върху който пълзят сини автомобилни ламарини
с ангели и амазонки, чиито мозък
са бицепси,
нещо ни се случва.
Миловидни интернати, дизайнери рисуват
Каузи и войни вместо нас. Вместо нас вземат за модели децата.
Където да убиваш е претопяване на устни.
Джакпотът на пъргави същества е щедър,
Отлепя очи от небето:
Джако се срина в съдебни оправдания
и танцът на онова негърско тяло побеля.
Поболя се животът
банкнотите опънаха платна,
попътният вятър за един гумен лебед - чер или бял
се сецна. Спряха тока.
Бедното чело незащитимо - табла
лепят му банкноти,
разхлаждат го с лицензиран вятър.
Хвърлят дарове по тази несвършваща сватба.
Едва се пристискваме - не помним своята дума
дали я изчукахме в кариерата - измита, изметена
обширна стая отвъд.
Не "сезам", "сезал" е вратата на пробива.
Едва се пристискваме
в тази мраморна бяла приемна
да не свършим на метеното
в голямото лебедово езеро
на мастурбиращите безсмъртни. Поне в първото полувреме
докато свикнат, че винаги купуваме себе си.