* * *

web

Познаваш ли усещането тъничко -
закърпено не с бял конец, а с паяжина
- да скриеш есента си в чужда пролет?
Виновна съм, приятелю, виновна съм,
но виждам разточителност в тревите.
Чия ръка е пръснала жълтиците
на толкова учудени глухарчета?
И затова закономерно се усмихвам,
когато със един акорд косачът
прибира безразлично всички дългове.
Недей ме кара да крада глухарчета,
за да си купя място в тази пролет.
Аз доживявам друг живот, отколешен,
във който (ти не вярваш), но си спомням -
заби пети в страха ми един вятър
и мъдро, само със едно подухване,
понесе семената на глухарчетата.
Танцуваха безумно, аз долавям
все още крехкия им морз из въздуха -
тирета, точки, жажда по високото...
Танцуваха... и после се разпръснаха.
Все още нося няколко във ирисите си.
И гледам как косачът, спрял да свири,
под погледа ми и под слънцето потръпва есенно,
избърсва със ръкав потта от челото си...
И само аз и сянката му знаем,
че има и една сълза в соленото.

© Яна Кременска
© Издателство LiterNet, 05. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.