СТЕФАН БОЖКОВ. РАЗЛИЧНИТЕ ЛИЦА НА ИРОНИЯТА

Елена Владова

web

Иронията и задаването на въпроси за истинската стойност на нещата са в основата на гледната точка към света (а оттам и в изкуството) на художника Стефан Божков. Без да се вписват в жанра на така нареченото “концептуално изкуство”, работите на Стефан Божков не са нищо друго, освен концептуални. Застанеш ли пред тях, няма как да не започнеш да мислиш асоциативно, защото иначе ще си останеш само с визуалния спомен за майсторски разрешени художествени проблеми.

На VI по ред международно биенале на изкуството на миниатюрата, провело се в Горни Милановац, Сърбия, Стефан Божков бе отличен с голямата награда в раздела за графика. Това е и последното международно признание за работата на автора, който е убеден, че истинският артист е гражданин на света и не трябва да се страхува от каквото и да е предизвикателство. Сигурно заради това пътят на Стефан Божков е изпъстрен с множество спирки: от 1986 г. до сега е направил оформлението на над 300 български и преводни книги; илюстрира поезия, проза и детски приказки; бивш кадър е на БНТ и БТА; работи в областта на графичния дизайн и в момента е член на редакционния екип на вестник “Литературен форум”. Между всичко това се вместват и изложбите, последната от които (наречена “Страсти”), бе през ноември миналата година в столичната галерия “Братя Кадинови”.

Художникът е роден

в Панагюрище през 1961 г. Възпитаник е на казанлъшката Художествена гимназия. Основните му самостоятелни изложби в страната са в София, Пловдив и Варна (галерия “Буларт”, 1998 г.). Участвал е със свои творби в национални и международи кураторски проекти, представяни в САЩ (Съвременно изкуство от САЩ и Европа, 2000 г.), Латвия (Bactericum Bulgaricus Art - съвременно българско изкуство, куратор Пламена Рачева, 1999 г.), Чехия (II триенале на графиката, куратор Пламена Рачева). Представял се е на графични форуми в Гьорг (Унгария), Любляна (Словения), Ферол (Испания), Канагава (Япония), Сент Никлаас (Белгия, международна изложба “Екслибрис”), Вилнюс (Литва, международна изложба “Екслибрис”), Ню Йорк (международна изложба “Екслибрис”), Варна, Пловдив и др. Носител е и на награди от II международно триенале на графиката в Прага, от конкурсната изложба “Фантастична графика” (София, 1988) и др.
Предпочитаните техники на Стефан Божков са литографията и смесените техники (от фотография, рисунка, релеф, преге, колаж и др.). Предпочитаните му формати са в двете крайности - “работите ми са или много големи, или миниатюри; средният кавалетен формат не ми подхожда”.

Авторът за себе си

Идеята за една работа отлежава дълго в главата ми. Считам, че за да правиш изложба, трябва да има какво да кажеш, а не просто да подредиш безразборно няколко неща в галерията. Работите трябва да са или непоказвани, или подготвени за конкретното галерийно пространство. Всяка поредна изложба трябва да е компактна и сама за себе си подчинена на концепция. Често в работите си стигам до тотално изчистване, до знак. Като цяло мога да кажа, че търся онова съчетание от знаковост и реализъм, в което с отделния детайл се прониква навътре в идеята. Във всяка моя работа има накакъв разказ. А конкретната провокация може да дойде от всичко, което се случва, от спомените, от комуникацията с медиите. Всеки ден се сблъсквам с какви ли не абсурди, те са основният ми заряд за работа, както и фалшът и лъжата у хората. Моят подход към нещата е иронията, закачката може да е лековата, но понякога може да стигне и до сарказъм.

За съвременния художник

Новите технологии навлизат все повече в съвремието ни, невъзможно е да не ги включваш в работата си, но понякога те раждат както стойностни, така и жалки продукти. Възможностите от използване на различни техники ще стават все повече. Но на компютъра трябва да се гледа като на средство, все едно, че си заменил с него молива или четката, а не просто да му се подчиняваш безпаметно и безпросветно. Често той става излишен, защото има ограничени възможности, но можеш да го излъжеш, за да направиш това, което трябва, а не да търсиш евтините ефекти. В тази област у нас започва да се чувства липсата от художници, защото не всичко е само в ръцете на компютърния специалист. Художникът винаги ще се съхрани като ценност.

Последната работа на Стефан Божков,

наградена на VI биенале на изкуството и миниатюрата в Горни Милановац, е литография с размери 100 на 210 см. Тя като че ли синтезира по особен начин най-същественото от личната естетика на автора. Самият той я нарича “воайорска колекция, замислена от спомени”. Първоначалната му идея е да я направи с размерите на стена. Работата е съставена от множество кръгчета, разположени върху плоскостта - “обективи или шпионки”, както ги нарича самият художник, осеяни с множество червени точки. В тях са разположени части от снимки, които иронизират нещата около нас - и твърде личните, и ежедневните. Твърде иронично е и името на работата - “Ситен червен дъждец върху колекцията”.

Може би единствената територия, където Стефан Божков спира да човърка живота с иронията, са

илюстрациите на приказки.

“Който не е чел приказки, е лаик в живота. Колкото и философия да четеш, не познаваш ли приказките, от нея няма да има смисъл”, счита художникът. Досега Стефан Божков е илюстрирал множество български народни приказки, приказки за Шехерезада, рисувал е комикси. Сред една от последните книги, чието оформление е негово дело, е “Подковицата на смъртта и надеждата” на Миле Неделковски. Авторът е работил за издателствата “Техника”, “П. Яворов”, “Хр. Ботев”, “Фют”, УИ “Св. Кл. Охридски” и др.

За бъдещето

Стефан Божков не обича да говори с конкрети маркери, докато не се оформи точна концепция. Неговата работа от стенописния пленер на Аладжа манастир може да се види в представителната експозиция от форума, която е подредена до 21 януари в СГХГ. През тази пролет художникът ще направи и изложба във варненската Художествена галерия.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 18. 05. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 12. 01. 2001.