Художникът Илин Паунов е роден през 1935 г. в град Хисар. Зодия Водолей, както самият той често обича да подчертава. Преди 20 години заминава от България, като първо остава в Италия, а по-късно се установява в Париж, който става вторият му роден град. Жилището му е в Монмартър, ателието му също. Оборудвано е с най-модерна техника, в него работят 15 човека. Пътувал е много и е работил на много места по света - на остров Мартеник, в Австралия, на Канарските острови, в Америка, в Африка... Негови картини притежават Иван Костов, Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев, Екатерина Михайлова.

        - Г-н Паунов, след промените през 1989 г. Вие се завръщате все по-често в България. Известен сте по целия свят, а тук не Ви познават. Разкажете нещо повече за живота си през изминалите 20 години.
        - Моят живот е такъв, че имам много да разказвам. От България заминах през пролетта на 1979 г. с една екскурзия и останах в Париж. Започнах на чисто. Работил съм в началото каква ли не работа. В началото имах малко ателие под наем. После станах член на френския съюз на художниците и се качих на Монмартър, където сега живея и работя. Наблизо са домовете на Жан Маре, на Жан-Пол Белмондо, в Монмартър живееше и Далида. В Париж - световна културна столица - е трудно да успееш, там живеят 300 художника от цял свят. Беше ми трудно, защото не знаех и езика, но за една година го усвоих, завърших и школата “Beaux arts de Louvre”. В началото рисувах портрети, а после започнах да рисувам акварели - предимно пейзажи в леко импресионистичен стил. И в Париж ги има тези худажници, като нашите в България, които рисуват евтини морски пейзажчета, но там това са китайците, ние им викаме “брашното”. Започнах да пътувам по света и да правя изложби - в Италия, в Австралия, в Швейцария... Европа вече е свободна.
        - А какво е за Вас Париж?
        - Париж  е като приказка. Всяка сграда дори е направена с лекота и е като произведение на изкуството. В Париж витае свободният дух. Аз това се опитвам да уловя в картините си - този трептеж във въздуха, това тайнство. В Париж атмосферата е като на панаир, където олекваш като перце. Градът винаги е привличал много хора, дори на времето Наполеон е издал закон, според който никой няма право да гони човек, замръкнал в Париж. Благодарение на това неписано гостоприемство много хора, които не могат да се утвърдят на друго място, остават да живеят във френската столица. Дори и София Лорен наскоро прескочи за известно време, защото имаше проблеми с италианските данъчни. Или навремето Леонардо да Винчи също е творил в Париж... Така аз съм уловил духа на града. Всички тези светила, които са събрани в Париж, са създали през годините и създават интелектуалния и артистичен дух на града.
        - Запазен ли е още според Вас романтичният артистичен ореол на града от края на миналия и началото на този век?
        - Да, който търси романтика в Париж, я намира! Аз имам приятели сред клошарите, които спят по бреговете на Сена. С тях си палим огньове и заедно пием. Нарисувал съм ги и в картините си.
        - Какви хора са клошарите?
        - Това са хора, за които свободата е най-важното нещо. Те  са се отрекли от всичко друго, от администрацията, от бюрокрацията. Сред тях има музиканти, художници, изобщо хора на изкуството. Те не са като нашите бедни скитници.
        - А за Вас какво е свободата?
        - Аз съм водолей. Не обичам да живея, затворен в кафез. За свободата давам всичко. Ще се откажа от всичко - от пари, дори ако трябва ще спя само на една рогозка, но духът ми да е свободен. Париж затова ми даде възможност да стана това, което съм и да прославя България. Навсякъде, където ме познават, знаят че съм българин. За мен работят маниджъри по света, картините ми се продават в 100 галерии, в ателието си работя с 15 ученика...
        - Не Ви ли е било мъчно за България през всичките тези години?
        - Не е лесно за човек, който не е в родината си, да се примири с това. Особено в миналото най-много ме е потискала мисълта, че никога няма да мога да се върна. Това беше наказуемо. Но парите, които съм спечелил, ги връщам отново тук. Искам да направя нещо за моя народ и за моя роден град Хисаря. Аз съм от стар възрожденски род, 100 къщи - половината Хисаря, са ми роднини. Моят прадядо, чорбаджи Вълко, навремето през 1843 г. е направил първото малко училище в града, по-късно през 1867 - църквата. Прадядо ми е бил голям родолюбец, бил е първият автономен кмет на българска махала в Хисаря. Той дори се е карал с турците да не бият жените. Построил е и гюлова фабрика, където са отглеждали пауни - оттам идва и фамилията ми.
        - Има ли значение според Вас произходът на човека за това какво ще е неговото бъдеще?
        - Има, аз съм закърмен в такова семейство. Всичко е заложено генетично. Според Вас аз защо се връщам? Кой ще се върне от Париж в България? Ако знаете как се живее във Франция! Париж, а и Европа, са като райска градина... Може и да ме мислят за малко луд, защото всички гледат да заминат на Запад, а аз инвестирам тук. Мен затова ме уважават във Франция, въпреки че съм чужденец! Навсякъде съм се старал да правя само добрини, а хората те ценят по това, което правиш.
        - Какво ще представлява комплексът, който строите в Хисаря? За него разказвахте и в едно шоу на Тодор Колев.
        - Това е моята детска мечта. На първия етаж ще има галерия, на втория - ателие и жилищна площ. Ще има и басейн с минерална вода, в двора вече се издига макет на Айфеловата кула. Идеята ми е този артистичен комплекс да изглежда като рая на земята! В галерията ще се показват творби на млади български художници и на френски и европейски майстори - така и ние ще научим нещо от тях, а и те ще оценят нашите таланти. Българинът е човек с много енергия, а тя трябва да се използва по добър начин. Искам в този комплекс всеки, който влезе, да се чувства добре. Вече са посадени и 250 дръвчета, прехвърлил съм 10 000 кубика почви. На 100 квадратни метра е построена една шатра - символ на българския дух, защото той е велико нещо! Сега нашите учени започнаха да вникват в него. Над шатрата се издига летяща чиния, а вътре ще има тракийски кът. От Европа ще докарам тридесетина скулптури - копия на творби на големи майстори. Ще има много цветя, фонтани. Построих стара българска фурна, ще бъдат изваяни и мраморни скулптури от историята на древния Хисар и България. С други думи ще съвместя нашата история и традицията на Европа. Посадил съм и около 300 лози, за да има вино. Досега съм инвестирал $ 500 000.
        - Кое човешко качество най-много мразите?
        - Завистта и егоизма. Българинът е завистлив, защото доста време бяхме уж колектив, а иначе разделени духовно и се равнявахме един с друг по жабешкия гьол. Но аз съм оптимист и вярвам, че нещата ще се променят. Затова съм дошъл и тук да работя. Когато Тодор Колев дойде април месец в Париж, за да снима предаване за мен, той се учуди колко сдружено работим аз и екипът ми в ателието ми. Сега той е чест гост в Хисаря. Там привлякох много интелигентни хора. Ние бяхме попаднали на дъното. Мъчно ми е като гледам каква мизерия има около мен. Но е недопустимо да се радваш на мизерията на другия. А знаете ли колко е простичко, за да си щастлив...