ДРАГОМИР ХРИСТОВ.
Дизайнът като “шок от бъдещето”

Елена Владова

web

“Моето призвание е дизайнът - като култура, като изкуство, като визуализация на мечтите на другите”, отпределя накратко себе си Драгомир Христов. За разлика от много творци той черпи идеите си от бъдещето или поне от това, което днес в нашите очи изглежда такова. Още преди да разработи дипломния си проект - “Изследване на мебелните форми с разработването на футуристичен интериор”, интересите на Драгомир Христов са насочени в областта на футурологията и връзките й с дизайна в най-общ смисъл. Алвин Тофлър (книгата му “Шок от бъдещето”) е един от първите автори, които го повеждат по траекторията Futurum.

През 2000 г. Драгомир Христов разработва и публикува сайта www.futudesign.dir.bg, който съдържа портал за проекти от областа на футурологията, прогнозирането и футудизайна. Там е публикуван и неговият “Манифест на футудизайна”.

Драгомир Христов е роден

през юни 1974 г. във Варна. През 1999 г. завършва промишлен дизайн в Русенския университет “Ангел Кънчев”.

Живее и работи във Варна. Професионалният му път включва и работа като технолог-консултант по промишлен дизайн във фирма “Явор 50”. В момента работи като консултант и дизайнер към фирма Pro Design, където ръководи свое ателие с амбицията да го превръща във все по-мащабно.

Авторът е участвал и в конкурса за мода “Смирноф” през 1996 и 1998 г., има и номинации. Изложбените му изяви засега са свързани само с Варна - “Интериорна графика - Футуриор” (участие в колективна изложба в Център за съвременно изкуство, 2000 г.), “Футусъщности” (самостоятелна изложба, галерия “Буларт”, 2001 г.). Участвал е и в годишната изложба “Вар(т)на и приятели” през 2001 г. От миналата година авторът е част и от група “Цвят”, участвал е в нацоналния симпозиум “Цветознание - теория и практика” в Благоевград.

Интересите и творческите търсения на Драгомир Христов са насочени в областта на промишления, модния и графичния дизайн, рекламата, архитектурата, интериора, графиката, живописта, скулптурата, дърворезбата, обвързани преди всичко с футурологията.

Футуманифест 2000

(откъси)

Бъдещето: притегателната сила на неизвестното.
Прогнозирането - средството.
Програмирането на обкръжението и средата - методът.
Минало, настояще, бъдеще или успоредна действителност.
Парадокса - криза по миналото.
Човешката същност - естествен стремеж на развитие, прогрес -  поглед в бъдещето.
Бремето на наследения опит.
Инерция от миналото —> проблемите на настоящето да се решават с методите на миналото, а в известна степен това противоречи с принципите на прогреса. Опасността е, че при връщане в миналото, за да търсим насоките на бъдещето, може да го загубим завинаги.
Новата теза - като основна същност на футудизайна - проблемите на настоящето да се решават с методите на бъдещето.
Футудизайн: желанието на човека да надникне в бъдещето, да си изгради представа за него, чрез която да определи насоките на развитие в настоящето.
Същност - разработване на алтернативи за обкръжението като неизменна част от футурологията.
Футурология: наука за бъдещето.
Мащабни неконкретизирани идеи.
- интуитивна прогноза - фантастика - спонтанна идейна екстраполация
- проектна прогноза - научна фанастика - концептуален подход, с отчитане факторите на влияние
(...)

Програмен обзор:

2000 г.- теория на футудизайна
2009 г.- налагане на футудизайна като основна директива във футурологията
2015 г.- футудизайнът - основно определящ градивен фактор
2050 г.- социално-определяща роля на футудизайна

Още за идеята “футудизайн”

По принцип футурологията се занимава със социални проблеми, но малко засяга проблемите на дизайна. Целта ми бе да разработя тази липсваща част от нея - естетично и идейно.

Считам, че първо трябва да се мисли за дизайна, а след това за технологията, а не обратното, както обикновено правим. Много хора на пръв пъглед харесват идеите ми, а никой не иска да се задълбочава. Обикновено хората мислят за настоящето и прекалено много дълбаят в миналото. Тук стигаме и до проблема за свободата на мислене, която липсва дори в училището и университета.

Искам да провлека колкото се може повече съмишленици, да се създаде общество, което да съдейства за промените във футурологията.

В бъдеще

ще продължа теоретичните си изследвания и ще се опитам да търся и тяхната реализация. Така бъдещето ще се доближи все повече до нас. Бих искал да разширя работата в ателието си, където се занимавам с промишлен дизайн, то да прерастне в лаборатория. За мен предизвикателство са новите материали като хромникел, плексиглас. Имам идеи и за по-мащабни изложбени изяви, проекти, които ще могат да се показват не само в затворено пространство - съвременно изкуство под знака на дизайна. Но за такива проекти трябват много средства. Очаквам в чужбина да намеря по-голямо разбиране, защото там има институции, които подкрепят и финансово такива проекти.

Мисля, че все повече ще се чувства необходимостта от теоретична обосновка на футудизайна. Той ще има определяща роля и в социален план. Хората вървят към все по-голяма мобилност и във физически смисъл. Човек не трябва да се страхува от бъдещето. Защото ако се страхуваме, защо да живеем.

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 05. 03. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2002.