Книгата на Георги Гроздев е снабдена с изключително авторитетни паратекстове - предговор от писателя Генчо Стоев (той е и редактор и съставител на томчето) и послеслов от критика Вихрен Чернокожев, препечатани от гръцкото издание на “Божии трохи”. Сборникът, предназначен първоначално за чуждата читателска аудитория, представлява представителна подборка от предишните пет прозаически книги на разказвача, излезли в неговото издателство “Балкани”. Най-общо казано, сюжетите се делят тематично на начални ловджийско-животински алегорически истории (в тях влиянията от почерка на Радичков са лесно откриваеми), финални балкански, а по средата - спомени за малкия човек или детето от тоталитарната епоха, примесени със съвсем злободневни конкретики като фигурите на мутрата или клошаря. Заглавието иде откъм първата група творби, от разказа “Хазарт”, в който самотно реещата се в простора гъска е като “троха, търкулната от ръкава на Бога”. В авторефлексивните пасажи на “Бесни корени” удачно, по радичковски, писането е сравнено с лова на дивеч, а безкрайните и често отегчителни ловджийски случки са сближени с наративите от торбата с лъжите на фолклорния хитрец. За писателството се говори и в следващите текстове - в “Удавник” е цитиран Радичков, в “Среща с кит” писателите са “хора с ореоли, на които малчуганът иска да прилича, защото знаят страшно много тайни за другите и ги разказват в дебели книги”. На същата страница “звездите... висят над всяка детска грава като гроздове сладка тайна”. И тъкмо когато читателят вече си мисли, че е разконспирирал скрит автобиографизъм, “Среща с кит” неочаквано завършва като “истинска история” от безработния учител по история Щилян Данов. Както отбелязва в предговора към “Снощи минах” проф. Вера Мутафчиева, балканските сюжети се крепят върху три ключови топоса - граници, пътища, мостове. Убеден съм, че има какво да (по)кажат и на съседите ни тези толкова четивни, толкова сръчно изпипани текстове.