Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Чавдар Ценов, "Удавената риба"
/С., 1999, изд. Стигмати/

Борис Ангелов

web

"Удавената риба” от Чавдар Ценов е различна, странно написана и особено направена книга за езика и идентичността. Жанрово обозначена като “съчинение”, тя представя формално етапите на всяко художествено творчество, започвайки с "Чернова", преминава към “Белова” със задължителните, но несъразмерно обемни “Увод”, “Изложение” и “Заключение”.

Още със заглавието Чавдар Ценов е заложил кукичките и мрежите на четенето, понеже навичното свързване на рибата с немотата (с. 55) или пърженето (с. 50) тук е парадоксално взривено, за да разпръсне (дисеминира) значенията си върху цялото тяло на текста. Другата важна тема - за разпада на идентичността, релевантна на езиковото “саморазпускане” (с. 73), е вкарана в образа на обърнатите пощенски кутии, строени в спретнати редици. Номерирани и с имената на притежателите им, те не успяват да закрепят и стабилизират самосъзнанието на аз-а, отдал се на безполезни пътувания към миналото на детските спомени, кошмарни сънища, алкохолни пари и самота - растяща и всепроникваща, довела го до сбогуване с общуването: с книгите, телефона и телевизора, до разговори единствено с хладилника. Противно на строгата си прегледност, частите на “Удавената риба” не произлизат една от друга, не са свързани нито с общ модус на нарацията, нито с персонажи или сюжетна линия, която да събере и подреди разхвърляните из книгата парчета от пъзела за развода и раздялата с близките хора.

Болестното бълнуване в черновата графично е показано чрез премахването на препинателните знаци и последвалата оттам загуба на смисъл. Паралелната квазиреалност на телевизионните сериали и истеричното боравене с дистанционното са само симптомите на налудното, усилвано и от смълчания екран, непотребен дори като огледало. Уводът на “Удавената риба” е най-дълъг, точно той трябва да въведе из кривините на миналото и да подскаже заключението, епикризата, случила се някак неочаквано бързо. В изложението авторът се е отдръпнал, поставяйки в центъра текста, който “внезапно се саморазпусна”. Тази част хвърля мостове към характерните за десетилетието техники за обезкостяване на текстове, сквернословните натяквания, речниковостта. А това отваря творбата, счупва стъклото на аквариумната самовглъбеност, за да съположи "Удавената риба" върху престижния кръстопът на родния постмодернизъм.

Още за книгата от Десислава Неделчева

 

© Борис Ангелов , 2000
© Издателство LiterNet, 16. 03. 2000
=============================
Публикация в сп. Страница, Пд., 2000, кн. 1.
















Партньори