Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО, ПОСВЕТЕНИ НА НАУКАТА
(Проф. Кирил Димчев на 65 години)

Ангел Петров, Татяна Ангелова

web [Т. Ангелова] | web [А. Петров]

В края на месец септември 2000 г. първият професор по методика на обучението по български език (МОБЕ) Кирил Василев Димчев навършва 65 години. Юбилейната годишнина е време за равносметка на един плодотворен жизнен и творчески път. Тя е приятен повод да представим дългогодишната му дейност на учен и преподавател, който в продължение на повече от четири десетилетия с талант, трудолюбие и самодисциплина прави своите научни открития и с твърдост и с постоянство отстоява правотата на научните и на човешките си принципи.

В общественото пространство името на К. Димчев се свързва преди всичко с обособяването на една недостатъчно утвърдена през средата на 20. век в България научна дисциплина - МОБЕ. Известно е, че по традиция водещи езиковеди са проявявали интерес към обучението по български език (ОБЕ) - акад. А. Т.-Балан, проф. Б. Цонев, проф. Л. Андрейчин и др. имат съществени приноси в тази насока. Но проф. К. Димчев е ученият, който синтезира натрупания през годините опит и представя чрез своите трудове иновации в теорията и практиката на МОБЕ, с което я издига на качествено нов етап в нейното развитие. Той обосновава статута на МОБЕ в системата от българистични науки. Централен за него е въпросът за спецификата на предмета на методическите изследвания, за общото и различното в предметните области на МОБЕ, от една страна, и на науки като лингвистика, социолингвистика, текстова лингвистика, педагогика и пр. Как се изучава и как трябва да се изучава родният език в средното училище, за да бъде фактор в развитието на отделната личност и на обществото като цяло - за учения това е проблем с теоретични, общокултурни и патриотични измерения.

Кирил Василев Димчев е роден на 28.09.1935 г. в Хасково. Завършва средно образование в родния си град (1953), а висше - по българска филология - в Софийския университет (1958). В Хасково работи две години като учител и една година като преподавател в Учителския институт за прогимназиални учители. Избран е с конкурси за асистент по МОБЕ (1961), за доцент (1972) и за професор (1991) по същата дисциплина.

Силно въздействие върху професионалното развитие на К. Димчев оказва специализацията му при проф. Л. Андрейчин и проф. Ст. Стойков. Фактор за израстването на младия учен като водещ специалист по МОБЕ е запознаването му с постиженията на световната лингвистика и лингводидактика. Съществена роля в тази насока изиграват специализациите му в Париж и Москва, както и работата му като лектор по български език в чуждестранни университети - специализирал е шест месеца в Международния център за педагогически проучвания във Франция (1972-1973) и два месеца в Московския държавен педагогически институт (1976); бил е лектор по български език в университетите в Букурещ (1964-1966) и в Страсбург (1978-1981).

Освен в СУ „Св. Климент Охридски" К. Димчев е работил по съвместителство в ИЧС в София (1976-1978). Бил е преподавател по МОБЕ във Висшия педагогически институт „Константин Преславски"- Шумен (1981-1985), където е ръководил Катедрата по педагогика и методика на филологическите дисциплини и е бил председател на Съвета за професионално-педагогическа подготовка към Академичния съвет.

В периодите 1973-1978,1989-1993 и от 1996 г. досега е ръководител на Катедрата по методика при Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски". Начинът на ръководство на К. Димчев, подходът му при организиране на учебната и научноизследователската работа в Катедрата, взаимоотношенията му с преподаватели и студенти винаги са оценявани като принципни, демократични и колегиални. Неговите усилия на ръководител са насочени към утвърждаване на Катедрата като водещо звено при разработване на методиката на филологическите дисциплини на национално равнище.

К. Димчев чете основния курс лекции по МОБЕ във Факултета по славянски филологии. Чел е и лекции по съвременен български език (в университета в Букурещ); по български език (практически курс), по старобългарски език и по българска цивилизация (в университета в Страсбург). Водил е спецкурсове на теми: „Актуални проблеми на обучението по български език", „Идеи на съвременната лингвистика и приложението им в обучението по български език" и „Теоретични проблеми на обучението по български език" (във Факултета по славянски филологии - СУ „Св. Климент Охридски), „Комуникативноречева насоченост на обучението по български език" (във ВПИ „Константин Преславски" - Шумен), „Език и стил на български писатели" (в университета в Букурещ). През последните няколко години (от учебната 1996-1997 г. досега) интерес сред студентите от Факултета по славянски филологии предизвикват лекциите на К. Димчев в рамките на свободноизбираемата дисциплина (СИД) на тема „Методически, социолингвистични и психолингвистични аспекти на обучението по български език".

К. Димчев е бил научен ръководител на повече от 100 студенти дипломанти и учители специализанти. Умението му да увлича студентите и сиециализантите в научноизследователска дейност е предпоставка под неговото научно ръководство да бъдат създадени приложнолингвистични изследвания на съвременно равнище. Основа за такива лингвометодически проучвания изграждат лекциите на К. Димчев, в които той запознава аудиторията с резултати от съвременни методически и лингвистични изследвания, с прилагани в тях процедури. Така спомага за развитието на научното мислене на студентите и специализантите, за формиране на умения у тях да прилагат в практиката постановки с методологична важност. Ръководил е също така редовни и задочни докторанти, успешно защитили своите докторски дисертации.

Юбилярят е бил ръководител на десет научноизследователски групи към Лабораторията по педагогическа диагностика към СУ „Св. Климент Охридски" и към Института по образование. Предмет на тяхната дейност са били следните проблеми: резултати от обучението по български език в СОУ, контент-анализ на лингвистичните понятия в учебници по български език, методологични и технологични аспекти на създаването на държавни образователни изисквания.

Кирил Димчев има редица научни изяви с пленарни доклади на конгреси и конференции с международно участие в София (1978,1984,1989), Шумен (1986), Санкт Петербург (1986,1988), Бърно (1986).

К. Димчев е автор на повече от 250 научни труда, от които 25 книги (16 в съавторство). Публикувал е на български, руски, чешки, румънски език в широк диапазон на научни търсения - методика, диалектология, стилистика, теория на езиковите контакти. Научното му творчество се отличава с голямо жанрово многообразие - монографии, студии, статии, учебници, методически ръководства за учители, сборници с упражнения за студенти и ученици, рецензии, езикови бележки, приноси в историографията на българското езикознание и на методиката.

К. Димчев участва в редакционните колегии на библиотека „Родна реч омайна" от създаването й (1972) и на сп. „Български език и литература" (от 1976 г. досега). Бил е съставител и водещ редактор на библиотека „Образование - български език" на издателство „Анубис".

Основната част от изследванията на К. Димчев са посветени на теорията и практиката на ОБЕ. Подходът в тях е на лингвист със съвременни разбирания за същността и функциите на езиковото обучение. Според учения системното и рационално организирано обучение е главен фактор за формиране на съзнателно отношение към езиковата действителност. Възможностите на езиковите занятия за социализация на ученика и за изява на индивидуалните черти на неговата личност са заложени във всеобхватността на езика и на неговите функции. Тяхната реализация в речевите действия на обучавания е предпоставка личността му да се проявява все по-ярко, когато си служи с общия езиков код. Това поставя пред учителя първостепенната по важност задача непрекъснато да обогатява лингвистичната, комуникативноречевата и общата култура на подрастващите („Обществената и културната роля на обучението по български език" - сб. „Проблеми на българската книжовна реч". С., 1974) - [вж. Основни трудове на К. Димчев, представени по жанрове]. Ерудицията на лингвист позволява на К. Димчев да използва понятия и закономерности от различни школи и направления така, че да моделира съвременни методически системи, да обогатява МОБЕ с изследователски процедури, да набелязва тенденции в еволюцията на ОБЕ като система, широко отворена към света, да прогнозира етапите в развитието му.

Тематичният обхват на трудовете на К. Димчев, свързани с методическата проблематика, е твърде широк: от методологичното равнище на теорията на езиковото обучение през методическата интерпретация на езиковите факти до конкретните приложни решения, намиращи реализация в учебния процес. Водещо начало в проучванията му е саморефлексията, характеризираща съвременното научно познание и особено важна за гранични науки като МОБЕ. Заслуга на К. Димчев е, че той - пръв в методиката и в българското езикознание - създава методическа теория с голяма експликативна и прогностична стойност. Особено внимание заслужават възгледите му за спецификата на предмета на методическите изследвания и за отликите му от предмета на лингвистиката и на други науки, имащи с МОБЕ общ обект на изследване („Методиката на обучението по български език в системата от науки". В: „Сборник с научни трудове. Педагогика и методика". С., 1990, с. 5-74).

В трудовете на К. Димчев са характеризирани евристичните възможности на механистичния („атомистки") и на системния подход: авторът убедително доказва, че замяната на първия с втория характеризира в МОБЕ смяната на една изследователска парадигма с друга („Методологични проблеми на обучението по български език". Във: Втори международен конгрес но българистика. С., БАН, 1988, т. XIV, с. 371-379). „Атомисткият" подход според К. Димчев свежда ОБЕ до механичен сбор от елементи, които се оценяват от гледна точка на изследователския предмет на лингвистиката, психолингвистиката, психологията, социолингвистиката и пр., а не в зависимост от ролята им за функционирането на ОБЕ. В сянка остават природата на цялото, от която зависят в голяма стенен начините на разчленяване; броят и видът на отделните съставки; процедурите за проучване на функциите им в процеса на познанието. При такава постановка МОБЕ се схваща само като приложна област без собствен предмет на изследване. Системният подход съответства на вътрешноприсъщите характеристики на ОБЕ като педагогическа система, ориентирана към резултатното управление на познавателната и комуникативнопрактическата дейност на подрастващите с цел да се подобрява езиковата им подготовка. Функционалните характеристики на ОБЕ като система обединяват проблемите на МОБЕ, които от гледна точка на класическите науки изглеждат разпръснати в различни плоскости, несвързани една с друга и несъпоставими по предмет и метод на изследване. Осъзнаването на факта, че педагогическото взаимодействие на езиковите занятия не може да се сведе поотделно до социолингвистичната, лингвистичната, психологичната и пр. феноменология, става подтик да се търси нова парадигма - и като теория, и като модел за решаване на изследователски задачи, "Как да се управлява оптимално подобряването на езиковата подготовка - този проблем, от периферен за другите науки, се обособява в предметна област на МОБЕ" („Обучението по български език като система" - с. 78)1.

Монографията на К. Димчев „Обучението но български език като система" (първо издание -Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 1992, второ преработено и допълнено издание - ИК „СИЕЛА", 1998) може да се определи като съвременна теория на ОБЕ, като книга за необходимите промени, които трябва да настъпят в родноезиковото обучение. Към ОБЕ ученият подхожда като към сложно социално взаимодействие между индивиди с различни психофизиологични и социокултурни характеристики. Анализирането на такова взаимодействие според К. Димчев може да стане въз основа на междудисциплинно осмисляне изявленията и процесите, функциониращи на занятията по български език. Системата на обучението се конструира методически във функционален план. Именно тези разсъждения водят изследователя до логичния извод за необходимостта в МОБЕ да се използват факти, понятия и закономерности от различни науки, като приоритетно значение имат науките за българския език и науките за управлението на педагогическите системи. От това разбиране се ръководи К. Димчев, когато изяснява детайлно лингвистичните, общопедагогическите, психолингвистичните, социолингвистичните, кибернетичните и др. аспекти на учебно-възпитателния процес по български език. Същевременно авторът отрежда водещо място на лингвистиката сред науките за ОБЕ. „Схващанията за природата на езика, за отношенията между език, реч и речева дейност, за функциите на езика и пр. са опорни пунктове за обосноваване на всяка методическа система. Резултатите от описанията на българския език се използват при уточняване на съставките на учебното съдържание. Лингвистичните модели за описание и анализ на българския език предлагат идеи за учебни методи и похвати. Тези факти обясняват защо еволюцията в ОБЕ е толкова тясно свързана с постиженията на науките за ОБЕ и за общото езикознание" („Обучението но български език като система" - с. 40). Във второто издание на монографията К. Димчев обогатява схващанията за същността и функциите на ОБЕ с постановки от теорията за дискурса и дискурсния анализ, доразвива идеите си за ролята на дидактическите тестове в ОБЕ.

К. Димчев използва своите постановки за научния статут на методиката и за същността и функциите на ОБЕ в цялостната си изследователска, преподавателска и обществено-педагогическа дейност. Така в разнообразните му творчески изяви се проявява тяхната функционалност и продуктивност. От една страна, се издига на качествено ново равнище теорията на родноезиковото обучение. От друга страна, се съдейства за обновяване на технологичните решения и се подпомага практиката с ново поколение педагогически средства - учебници, методически ръководства, сборници с тестови задачи.

От особено значение за издигане равнището на методическата теория е открояването на специфичното в научнотеоретичните (описателни, обяснителни, прогностични) функции и нормативните (конструктивно-технически) функции на МОБЕ. Проучва се функцията и структурата на ОБЕ като системна цялост, както и механизмите на неговото функциониране. Обект на анализ са главните моменти в еволюцията на МОБЕ и перспективите на развитието й. Обстойно се проучва съвременното състояние на ОБЕ, факторите, влияещи за неговите постижения и слабости („Методиката на българския език - постижения и перспективи". -Български език и литература, 1988, №4, с. 6-14).

С помощта на съвременни изследователски процедури - експертни оценки и клъстьрен анализ - се операционализира понятието за езикова подготовка като основа за изграждане на различни методически системи („Изследването на понятието за езикова подготовка с помощта на експертни оценки". В: Проблеми на социолингвистиката. С., 1990, № 3, с. 32-40). Чрез контент-анализ се проучват учебниците по български език, създадени въз основа на учебната програма от 1984 г., и се обобщават резултатите от ОБЕ („Обучението по български език като система", с. 191-236).

С приносен характер е обосновката на методически решения за усвояване на граматични понятия („Методически проблеми при усвояване на граматични понятия". - Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии, 1971, т. XV, № 1, с. 1-80); за изучаване на сложните изречения в средното училище („Изучаване на сложно изречение", С., 1972); за обосноваване на методическа система за комуникативноречева ориентация на ОБЕ („Система в стилистичните занятия по български език". С., 1977, „Обучението по български език като система"). Високо оценени от компетентната критика (в рецензии на М. Виденов, Е. Пернишка, Т. Владимирова, К. Г. Попов, М. Иванов, Г. Делев и др.), тези трудове изграждат теоретичната основа на учебници и методически ръководства, написани от К. Димчев (и в съавторство).

Ученият е убеден, че комуникативната ориентация на ОБЕ може да бъде постигната, когато център на учебните занятия по български език станат речевите актове с техните лингвистични, психолингвистични, социолингвистични, текстолингвистични, социологически, социокултурни и пр. характеристики. За тази цел авторът предлага в учебниците по български език за 5. клас (1994), за 6. клас (1995), за 7. клас (1996) и за 8. клас (1997) на издателство „Булвест-2000" решения, които създават предпоставки за изучаването на речта като вид социална дейност. Въвеждането за първи път в учебници по български език на парадигма „Речеви дейности", включването на разнообразни по тема, по жанр и стил текстове позволява изучаването на езиковите единици да се осъществява с оглед на техните функции за решаване на конкретни комуникативни задачи. Това са само част от характеристиките на новите учебници, които според замисъла на К. Димчев трябва да бъдат надеждно средство за усъвършенстване на комуникативноречевата компетентност на учениците.

Научното творчество на юбиляря е свързано с учебната практика и чрез няколко сборника с упражнения (написани в съавторство), които са популярни сред учителите със своята функционалност. Качествата на помагалата се дължат на съобразяването с целите на ОБЕ и със специфичните начини за тяхното постигане, на общокултурната стойност на използваните текстове, на методическата значимост на задачите, на орга-ничността и композиционната съразмерност на изложението и пр. („Текстове и задачи за упражнения по български език в 9. клас" - „Народна просвета", 1985, „Обогатяване на езиковата култура" - „Народна просвета", I част - 1979, II част -1982, „Език и общуване" - „Народна просвета", 1992, Учебни тетрадки по български език: за 5. клас (1998, „СИЕЛА"), за 6. клас (1996, „Булвест-2000") и за 7. клас (1997, „Булвест-2000"), „Задачи и тестове по български език за завършено основно образование - 8. клас на СОУ" (1998, „СИЕЛА"), „Български език за 9. клас на СОУ - учебно помагало" (1999, „Булвест-2000").

През последните няколко години колектив под научното ръководство на К. Димчев създаде четири книги с тестови задачи по български език („666 тестови задачи по български език", 1992, „Проверка на езиковата култура", 1993, „Тестове по български език за завършено основно образование", 1994 -1 издание, 1996 - II издание, 1999 - III преработено и допълнено издание), „Подготовка за национален изпит след 7. клас. Български език - тестови задачи и съчинение разсъждение" - 2000 г. Помагалата бяха посрещнати с внимание не само от учители и ученици, но и от всички, които се интересуват от проблемите на езиковата култура.

Неведнъж в свои оценки за публикации на К. Димчев авторитетни български и чуждестранни учени са подчертавали, че в трудовете му МОБЕ достига равнището на най-добрите световни постижения в изследванията по проблеми на родноезиковото обучение. От особено значение в случая е, че самият той е работил и продължава да работи по проблеми на българското езикознание.

Като приносни са оценявани публикации на юбиляря в областта на диалектологията, лингвистичната стилистика и езиковите контакти.

За труда на К. Димчев „Говорът на българите от с. Валя Драгулуй, СР Румъния. Фонемна система" (Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии, 1969, т. XIII, № 1, с. 182-288) известният български диалектолог Максим Младенов пише: „Изследването на К. Димчев върху говора на с. Валя Драгулуй е добре замислено и с вещина осъществено. Макар че е част от по-обширно проучване, то представя доста добре говора. В заключение се налагат два основни съществени извода: а. Авторът представя задълбочено фонетичните черти на един непознат български говор; б. К. Димчев е успял да намери свой до голяма степен подход към говорните явления и поради това неговото проучване е принос и в методологията на диалектоложките проучвания" (сп. „Български език", 1971, № 2-3, с. 290).

Като диалектоложки принос е оценен „Речник на хасковския градски говор". В: Българска диалектология. Проучвания и материали. София, БАН, 1970, № 5, с. 53-105 (в съавторство). В рецензиите на В. Радева и В. Михайлов, публикувани в научния печат, се подчертава професионализмът на авторите при подбора и тълкуването на повече от 2500 речникови единици.

К. Димчев работи върху проблеми на интерференцията между български и румънски език. Интерес не само в българистиката и в романистиката, но и в теорията на езиковите контакти предизвикват откритите и анализирани от автора интерференционни явления в морфологията (вж. „Известия на института по български език" - „Двуфонемни консонантни съчетания в начален сегмент", 1968; „Възможности за проява на интерфе-ренция на морфологично равнище", 1970; „Морфологично-синтактични модели, установени под румънско влияние в българския говор на с. Валя Драгулуй (Румъния)", 1974.

Обект на анализ в трудовете на К. Димчев, свързани с проблемите на стилистиката, са: езиково-стилни особености на Йовковото творчество (сп. „Български език", 1962, № 4, с. 292-307; Сб. „Език и стил на българските писатели", 1962, № 1, с. 292-307); стилистични варианти на сложните съчинени изречения (сп. „Български език и литература", 1966, № 2, с. 3-11); синтактично-стилистичен анализ на художествения текст (сп. Български език и литература, 1969, № 3, с. 3-16); отношение между стилистичен анализ и редактиране („Система в стилистичните занятия по български език", 1977); упражнения за овладяване на синонимиката на родния език (сб. „Обучението по български език и литература", 1975, с. 325-332).

Плодоносни са резултатите от заниманията на К. Димчев с проблемите на стилистиката и това се проявява най-вече в публикациите на автора в областта на езиковата култура. Като излиза от отношенията между езикови и социални структури, методикът обосновава съвременни функционални решения в сферата на речевата практика. Различни по характер са разискваните проблеми: езикова култура на личността, лекси-кално-стилистична култура, граматични, словообразувателни, правописни и правоговорни проблеми.

К. Димчев има принос и в анализа и оценката на научното дело на видни български езиковеди и методици. В публикуваните от него статии за акад. Ст. Младенов, проф. Л. Андрейчин, проф. М. Янакиев, проф. К. Бабов, доц. Ст. Кабасанов, ст.н. с. Т. Владимирова, М. Иванов и др. се проявяват аналитичността му и усетът му за тенденциите в развитието на науката.

К. Димчев посреща своя 65-годишен юбилей с идеи за нови творчески изяви. Най-утвърденият представител на МОБЕ работи върху създаването на нова поредица от учебници и учебни помагала по български език, които да съдействат за подобряване на резултатността на съвременното ОБЕ.

Юбилеят на проф. К. Димчев е приятен повод не само да припомним неговата 42-годишна преподавателска и научноизследователска дейност, заслугите му към науките за българския език и за българското образование, но и да му изкажем нашата сърдечна благодарност. Ние - неговите ученици, колеги, приятели - му благодарим за щедро отделяното време, принципността и толерантността, за ценните препоръки, свързани с нашето професионално израстване, за атмосферата на доверие и приятелство, които създава около себе си.

Нека му честитим юбилея и му пожелаем здраве и творческо дълголетие!

 

БЕЛЕЖКИ

1. Цитатите от книгата „Обучението по български език като система" са направени по нейното второ преработено и допълнено издание - ИК „СИЕЛА", 1998. [обратно]

 

 

© Ангел Петров, Татяна Ангелова, 2000
© сп. Български език и литература, 2000
© Издателство LiterNet, 23. 08. 2001
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2000, бр. 5.

 

 

 

 

 

 

 
















Партньори