ДИСКУРСНИТЕ ГРЕШКИ В УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ

Ангел Петров

web

1. В изследвания по методика на обучението по български език (МОБЕ) все по-често се обосновава становището, че изграждането на комуникативно пълноценен дискурс (Д) може да се интерпретира като рeзултат от прилагане на уместни за целите и условията на общуване дискурсни техники (ДТх). ДТх в такива проучвания се определят като механизми на мисленето и интелекта за „превръщане“ на комуникативните намерения на личността в Д с определени функционални, структурни и езикови характеристики. Посочват се три основни техники - разказване, описване и разсъждаване (Петров 2002).

В изложението, което следва, се прави опит да се защити тезата, че използването на ДТх, неподходящи за реализацията на комуникативната интенция на интерлокутора, е причина чрез конструирания Д да се ограничава резултатността на осъществяваното общуване, т.е. чрез „задействането“ на неадекватни на намерението ДТх се създават условия за появата на дискурсни грешки (ДГ).

2. По традиция в научната литература (чуждестранна и българска) на понятието за ДГ не се обръща специално внимание. В лингвистични и методически трудове, включващи в заглавията си терминологични словосъчетания като „теория на грешките“, „анализ на грешките“, „граматика на грешките“, „типология на грешките“ и т.н., акцент обикновено се поставя върху лексикални, фразеологични, морфологични, словообразувателни, синтактични, стилистични, правоговорни, правописни, пунктуационни и пр. слабости, резултат от нарушаването на различни езикови и стилови нормативни изисквания¹.

В монографии на руски учени се правят опити да се дефинира понятието за речева грешка. Например известният психолог и психолингвист А. А. Леонтиев определя следните възможни причини за допускането на такива грешки:

а) погрешни речеви действия, т.е. действия, които са неуместни за дадена ситуация на общуване;

б) погрешно програмиране на речевите действия;

в) грешки в реализацията на програмираното изказване, т.е. използване на грешни операции, например при подбора на думи, при избора на синтактични конструкции и пр.;

г) грешки, свързани с моторното програмиране на речта и неговата реализация (Леонтиев 1967:79).

През последното десетилетие на 20. век интерпретацията на проблема за грешките в езиковото обучение добива нови измерения. Грешките се изследват не само от позицията на нарушаваните норми и правила, „задавани“ от определен езиков стандарт, нито единствено от гледната точка на допусканите слабости при програмиране и осъществяване на определени речеви действия от страна на интерлокуторите. В някои англоезични проучвания същността на грешките и начините за тяхното предотвратяване или редактиране се анализират в рамките на няколко равнища: на субстанция, на текст, на дискурс и др. (Джеймс 1998:129).

Според К. Джеймс върху равнището на Д (което е обект на анализ и в настоящата статия)² се конфигурират видове ДГ, свързани с нарушаване на:

а) кохерентността на Д; те са резултат от неспазване на необходимата логика, посредством която се свързват дълбинните (концептуалните) взаимоотношения между пропозициите в Д; към този вид ДГ ученият отнася възникнали проблеми по отношение на: тематичната кохерентност на Д; кохерентността на отношенията в Д; кохерентността на последователностите в Д;

б) прагматичните норми на общуването, в следствие на което адресатът не е в състояние да определи прагматичната стойност (илокутивната сила) на Д и му е невъзможно да се съобрази с нея;

в) закономерностите при рецепцията на Д, в резултат на което е налице недостатъчно разбиране или пълно неразбиране на смислите в Д, от една страна, и недобре осъществена интерпретация или липса на интерпретация на илокутивната сила в Д, от друга страна (Джеймс 1998:161-172).

Като евристична идея за МОБЕ може да се определи решението на К. Джеймс да конструира системата от ДГ върху „повърхнина“, която е различна както от равнището, представящо субстанциалната същност на езиковите форми, така и от равнището, където се осъществява използването на езика в рамките на текста. Такова разграничаване на грешките е рационално, защото чрез него се преодолява опасността към един и същ тип да се отнасят грешки, които са следствие от нарушаване на изисквания, свързани с обекти, имащи различни функции. Не може обаче да се пренебрегне и следният факт: посочените от британския учен видове ДГ в рамките на съставената от него класификация отразяват само част от възможните причини за пораждането на грешки. Върху т.нар. от изследвача „дискурсно равнище“ остават неотчетени някои условия, които могат да станат предпоставка за допускане на дефекти в Д (например по отношение на неговата информативност, на неговата структурираност, на неговата функционална насоченост и т.н.). Такива условия са причина за появата на ДГ, ненамерили място в цитираната таксономия.

С цел да се запълнят посочените пропуски в изложението, което следва, се предлага опит същността на ДГ да се интерпретира, като се отчита спецификата на диференциалните признаци, притежавани от понятието за ДТх, и преди всичко като се имат предвид особеностите на реализиращите се посредством него функции.

3. Чрез понятието за ДТх се интегрират речеви действия, чието сполучливо (или несполучливо) осъществяване е предпоставка за резултатна (или нерезултатна) реализация на функциите на ДТх. Тези функции се схващат като атрибути на понятието, посредством които се осъществява предназначението му.

Вниманието се насочва към следните три функции³:

а) гностична, която се свързва с организацията на познанието при изграждане на информационната структура на Д; основа за осъществяването й са ресурсите на мисленето и на логиката;

б) операционална, която се отнася до йерархизирането на структурните части на Д с цел изграждане на неговата илокутивна сила; реализира се посредством ресурсите на убеждаващото въздействие;

в) реторична, която действа чрез подбора и съчетаването на изрази в Д, предпочитани при общуване в определени социокултурни контексти; условия за осъществяването й осигуряват ресурсите на езика.

При действието на гностичната и на операционалната функция комуникативната интенция се трансформира в значение и илокутивна сила посредством експликация на „мрежата“ от отношения между елементите на Д (т.е. чрез неговото структуриране), а при осъществяването на реторичната функция - посредством избор и организация на езикови средства в зависимост от определени правила и конвенции (т.е. чрез регулиране на отношението между свобода и задължителност съобразно с изискванията на езиковите и на стиловите норми).

Когато при общуването се поражда несъответствие между комуникативната интенция на даден интерлокутор и спецификата на Д, чрез който интенцията се реализира, се създават условия за появата на ДГ. Основните причини за това са две:

а) несполучливо реализиране на гностичната, операционалната и реторичната функция на предпочетената за случая ДТх (т.е. използване на неадекватна за комуникативната ситуация ДТх);

б) несполучливо реализиране на някоя от функциите на ДТх (т.е. изборът на ДТх е принципно правилен, но е проявено неумение да се осъществява конкретна функция).

Направените разсъждания са основа, върху която може да се дефинира понятието за ДГ и да се формулират видовете ДГ.

ДГ е резултат от неумението на интерлокутора при изграждане на Д да използва адекватната по отношение на комуникативното намерение ДТх, т.е. ДГ се появява тогава, когато не се реализират успешно функциите на ДТх, вследствие на което се нарушава комуникативната пълноценност на използвания в общуването Д.

Като се имат предвид отношенията между същността на ДГ и спецификата на всяка от представените функции на понятието за ДТх, може да се констатира съществуването на следните видове ДГ:

А) ДГ, получени като резултат от неумение да се реализира гностичната функция на конкретна ДТх.

Грешките са следствие от неуместна селекция на действия, необходими, за да се конструира информационното ядро (ядра) в различни дискурсни типове (ДТ), например:

а) при изграждане на Д чрез ДТх разказване не се спазва изискването за логично и непротиворечиво подреждане във времето на фрагменти от човешкия опит (свой или чужд);

б) при изграждане на Д чрез ДТх описване не се спазва изискването за логичен и непротиворечив подбор на признаци на ситуирани в пространството обекти или явления;

в) при изграждане на Д чрез ДТх разсъждаване не се спазват изискванията за осъществяване на логическите операции, необходими за формулирането на основното твърдение и на аргументацията в Д.

Конкретни грешки, принадлежащи към първия тип, са следните:

а) използване на неадекватни по отношение на поставената тема информационни ядра; грешката свидетелства за ниско равнище на споделено познание, защото интерлокуторът не разполага с необходимия капацитет от фреймове във връзка с поставения проблем или разполага с ограничен капацитет, който не е в състояние да бъде използван оптимално в конкретния случай, например: ученик създава следната теза в аргументативен текст по научен проблем на тема „Разпределение на природните ресурси“ - Природните ресурси като промишлено производство, селско стопанство и т.н. трябва да се разпределят равномерно из цялата страна, за да се намаляват предпоставките за висока безработица в отделните райони⁴ - ученикът греши, когато определя феномените „промишлено производство“, „селско стопанство“ и пр. като разновидности на природните ресурси;

б) използване на информационни ядра, чиито начини за организация са нерелевантни по отношение на доминиращата в конкретен Д ДТх, например:

- нецелесъобразни описания в Д с доминираща ДТх разказване: в ДТ „дневен режим“ ученик излага следната информация - Всяка сутрин ставам точно в шест часа и тридесет минути, ужасно рано за едно момче на моята възраст и с моето нежелание да прави каквото и да е преди девет; закусвам около десет минути неща, които са ми втръснали до смърт - масло върху филия хляб, мазен салам, билков чай (кой невежа е нарекъл чай тази блудкава отвара?!), обличам се и тръгвам за училище. Там съм до един часа, след което се връщам вкъщи...- ученикът греши, когато в текст, чиято функция е да се представят последователно сменящи се действия в рамките на т.нар. дневно „разписание“, поставя акцент върху личното си отношение и оценка към определени действия или качества (ако поставената задача е ученикът да създаде разказ, в който да разкаже как протича един ден от всекидневието му, и чрез разказа да постигне определено въздействие върху слушателя, тогава в цитирания фрагмент от ученически текст ДГ няма);

- нецелесъобразни разсъждения в Д с доминираща ДТх описване: в ДТ „обява“ ученик предлага следната информация - Продавам запазено пиано. Тъй като брат ми отиде да учи в друг град, повече няма кой да свири. Следователно за излишни вещи, които не вършат работа, у дома място няма и т.н. - ученикът греши, когато в Д, за чието създаване е необходима описателна техника, включва ДТх разсъждаване, за да представи мнението си по нерелевантен за целите на общуването проблем - защо повече не му е необходимо пианото, обявено за продан;

в) нарушаване на концептивната свързаност (кохерентността) в Д чрез включване на нерелевантни за целите и темата на Д информационни ядра, например:

- неподходящо съчетаване на ДТх разсъждаване и ДТх описване при конструиране на структурните части на текста: ученик използва следното доказателство в ДТ „есе“ на тема „Как Земята да стане по-добро място за живеене?“ - Като всеки млад човек, и аз имам своите добри и лоши мечти. Често, когато съм нещастна, си мисля: „Родена съм като човек, но ако бях създадена като някакво друго същество... какво ли щеше да е то? Ами ако бях магьосница или просто фея?“ Те също притежават сила, която е непозната на обикновените човешки същества. Мощ, с която могат да променят всичко около себе си. Тази идея ме обсебва цялата и в такъв момент на разочарование аз решавам, че искам да съм фея - ученикът греши, когато при представяне на доказателството споделя за какво мечтае, защото мечтите му - да стане магическо същество с безгранични възможности - нямат пряко отношение към проблематиката, фиксирана чрез темата - как светът да се промени към по-добро;

- чрез експликация на нерелевантни отношения между пропозициите в Д: в теза на есе, чиято тема е „За и против намесата на човека в природата“, ученик представя следната информация - Световният екологичен проблем като едно от важните проявления на изсичането на горите в световен мащаб не се отнася само до големите държави, но и до всяка отделна малка страна, включително България - ученикът греши при представяне на отношенията между родово и видово понятие - не световният екологичен проблем е проявление на изсичането на горите, а обратното - изсичането на горите е проявление на световния екологичен проблем.

Б) ДГ, получени като резултат от неумение да се реализира операционалната функция на конкретна ДТх.

Грешките се появяват вследствие от несполучлива йерархизация на действията при създаване на структурата на Д, например:

а) при изграждане на Д чрез ДТх разказване не се спазва изискването посредством структурирането на Д да се постига определено предварително планирано въздействие, т.е. използват се нецелесъобразни варианти за структуриране на Д;

б) при изграждане на Д чрез ДТх описване не се спазва изискването подборът и йерархизацията на признаците да осигурява такава локализация на обектите в Д, при която да се реализира желаната функция;

в) при изграждане на Д чрез ДТх разсъждаване не се спазва изискването реализацията на интендираната функция да е следствие от логичното и целесъобразно разполагане на структурните дискурсни части - теза, доказателства, извод.

Измежду възможните грешки, принадлежащи към втория тип, ще посочим няколко конкретни, например:

а) нерелевантно на комуникативната цел структуриране на Д, в резултат на което не се осъществява предварително планираният ефект върху реципиента: в съчинение на тема „Едно невероятно приключение“ петокласник пише - Минаваше единайсет часа. Закусих набързо и излязох навън. Тръгнах да се разхождам и да бера цветя по поляните наоколо. След около половин час се почувствах изморен. Седнах да си почина под едно вековно дърво. Изведнъж чух прекрасна народна песен. Тя се лееше като река от злато и омайваше всичко живо. Бавно се повдигнах и забелязах, че около мен всичко е станало различно. Там, където беше вилата ни, сега имаше малко селце. Близо до него по нивите се мяркаха много жени, които обработваха земята. Всички бяха облечени с народни носии, а на главите им имаше бели кърпи. Тогава разбрах, че сънувам и съм се върнал назад във времето. Сънят беше интересен и много забавен. Не се изплаших, а отидох при хората, да ги разгледам отблизо. Те не ми обърнаха никакво внимание, сякаш не ме виждаха. Пееха своята песен и работеха. Аз си поговорих с някои от тях, после им помогнах да приберат реколтата. Когато се мръкна, всички се втурнаха към селото, а аз легнах под едно дърво да си почина. После се събудих и разбрах, че всичко е било само сън - грешката е резултат от нецелесъобразно включване на структурен елемент в средата на разказа, от който става ясно, че ученикът сънува; неумението да структурира текст е причина авторът да не успее да реализира предварително планираната изненада в края на текста;

б) неуместно структуриране на текст поради несъобразяване с изискването логично и последователно да се представят общи или конкретни особености на описван обект, в резултат на което да се постигне определена перлокуция: в съчинение на тема „Моят домашен любимец“ седмокласник описва своето куче - Пуделът е прочут с умението да се привързва към хората. Лесно се обучава. Той е умно, жизнерадостно и дружелюбно животно. Среща се в три разновидности - голям (кралски) пудел, обикновен (стандартен) пудел и минипудел. Оцветяването на космите задължително е в един цвят - черен, бял, сребристосив и кафяв. Моето куче Джери е голям черен пудел. Много е красив. Очите му са кротки и умни. Умее да се весели. Скача и се радва като малко дете, когато някой от семейството се прибира вкъщи. Но най-много от всичко обича да го извеждам на разходка. Пред блока или в парка става истински ветрогонец. Когато срещне друго куче, разговаря с него чрез подушване или пролайване. Никога не напада хора, затова е любимец на съседите. Пуделът принадлежи към най-древните породи кучета. Някога е бил отглеждан за ловни цели, но в наши дни е идеалното куче за градското жилище - грешката е резултат от неумението на ученика да опише своя домашен любимец, като информира най-напред за общите по отношение на породата „пудел“ особености, а след това за конкретните, специфични само за Джери, качества; в резултат от непоследователното представяне на инварианти и вариантни черти на описвания обект реализацията на предварително планираната функция на текста е силно затруднена;

в) нарушаване на необходимата за Д аргументативна структура, вследствие на което илокутивната сила на текста не може да бъде адекватно разчетена: в съчинение на тема „Срамно ли е да се страхуваш?“ петокласник пише - Страхът е човешко качество и е нормално всеки в определен момент да изпитва страх. Но различните хора изживяват страха по различен начин. Едни споделят с близките си, че ги е страх от нещо или от някого. Тогава страхът бързо изчезва. Така правя аз, когато сънувам кошмар. Има хора, които не споделят. Те крият своя страх. В такива случаи започват да се страхуват повече. Например една моя съученичка дълго време не казваше на родителите си за получена слаба оценка и се чувстваше много напрегната - грешката е резултат от неумение да се намери подходящото място за най-важния структурен елемент - тезата, която да ориентира читателя както за мнението на ученика по проблема, така и за отношението му към разрешаването на проблема.

В) ДГ, получени като резултат от неумение да се реализира реторичната функция на конкретна ДТх.

Грешките се появяват при подбора и съчетаването на езикови средства, които не са съобразени със социалния контекст на дискурсна употреба, с необходимия за определени цели и условия на общуването ДТ, със спецификата на доминиращата в случая дискурсна функция и т.н., например:

а) при изграждане на Д чрез ДТх разказване не се спазва изискването да се използват комуникативно целесъобразни и нормативно правилни от гледна точка на книжовния стандарт езикови средства за постигане на динамика в Д, за изразяване на последователност и свързаност на представяните в Д събития и т.н.;

б) при изграждане на Д чрез ДТх описване не се спазва изискването да се използват уместни и нормативни езикови средства при представяне на общи и/или специфични характеристики на обектите, на признаците на обектите в единен времеви план и др.;

в) при изграждане на Д чрез ДТх разсъждаване не се спазва изискването да се използват адекватни на целите и условията на общуване и съобразени с нормите на книжовния език изразни средства, чрез които се формулират съждения и умозаключения.

Конкретните примери за грешки, принадлежащи към третия тип, могат да се представят в следните две групи:

(1) Грешки, свързани с нарушаване на комуникативната целесъобразност при подбора и съчетаването на езиковите средства в Д:

а) липса на адекватност между предпочетени при изграждането на Д граматични средства и езикови особености, специфични за конкретния ДТ: в отговор на научен въпрос „Как учениците на св. св. Кирил и Методий стигат до България?“ осмокласник отговаря - След като германското духовенство изгони учениците на двамата братя от своята страна, част от тях се насочиха към България. В тази посока се отправиха и някои ученици, които преди това бяха продадени в робство. Всички те бяха посрещнати радушно от българския владетел княз Борис-Михаил. Малко след пристигането си в България учениците разработиха план за славянска просветна дейност, чиято цел беше въвеждането на славянския език в българското богослужение - грешката е следствие от неспазване на изискването, отнасящо се до употребата на сегашно историческо време като глаголно време в ДТ „отговор на научен въпрос“;

б) липса на адекватност между функции на ДТ и предпочетени езикови средства при изграждане на Д: в ДТ „реклама“ (на прах за пране), създадена от седмокласник при изпълнение на учебна задача, се предлага следната информация - Новият прах за пране Х с революционна изпираща формула У е гаранция за спокойствието във въшия дом и ви дава възможност да спечелите много нови приятели! - грешката е резултат от липсата на смислова връзка между определяемото (нов прах за пране) и определението (носи домашно спокойствие, предпоставка е за печелене на приятели); функцията на ДТ реклама - да предизвика интерес у клиентите към нов продукт на пазара - не би могла да се осъществи, когато чрез Д се представят резултати, логически и практичеки неследващи от качествата на рекламираната стока;

в) липса на адекватност между спецификата на социалния контекст и подбора и съчетаването на някои от езиковите средства при изграждане на Д: в откъс от есе на тема „Как да използваме природните ресурси, без да унищожаваме природата?“ деветокласник пише - Днес хората използват доста безразборно богатствата на природата и нищо чудно в най-скоро време да съжаляват за екшъна срещу природата, в който съзнателно или неосъзнато участват. Защото без съмнение природата знае как да си го върне тъпкано на недобросъвестните стопани. За да може нашата планета да си е на мястото и след още много години, трябва да се замислим как да се отнасяме към природата днес. Само така утрешните хлапаци няма да ни ругаят, че сме унищожили тяхната планета - грешката е резултат от използването на изрази (нищо чудно, екшън, знае как да си го върне тъпкано, да си е на мястото и др.), които са неуместни за Д, предназначен за общуване в официална обстановка (в клас), между интерлокутори на различна възраст и с различен социален статус (учител и ученици).

(2) Грешки, свързани с нарушаване на нормативната правилност при подбора и съчетаването на езиковите средства в Д:

а) неспазване на изискването за нормативна съвместна употреба на глаголни времена при изграждане на конкретен ДТ: в писмен ученически отговор на научен въпрос „Как България пада под властта на османските завоеватели?“ осмокласник отговаря - През 1393 г. Баязид I нахлува с огромна войска в Мизия и след тримесечна обсада успял да превземе столицата Търново. Сто и двадесет боляри са изклани в съборната църква, хиляди търновски граждани ги отвели в робство. Иван Шишман се затворил в дунавската крепост Никопол в очакване на помощ от унгарския крал. Помощ обаче не идвала, Никопол бил превзет, а Шишман - умъртвен. Тогава турците навлязоха до границите на мощната за онова време държава Унгария - грешката е следствие от неумение да се използва единно глаголно време при представяне на исторически събития от отдалечен във времето период; съвместното използване на глаголни форми за сегашно време (нахлува), за минало свършено време (навлязоха) и за преизказно наклонение (успял, затворил) се отчита като грубо нарушение на книжовните нормативни изсквания;

б) несъобразяване с нормативни логически, езикови и текстови изисквания при изграждане на материалната основа на Д: в ученическо описание на предмет петокласник споделя - За рождения си ден получих от баща си, на който много благодаря, като подарък аудиосистема Сони. Той е красив. На цвят е сребрист, с две дървени колони за звука. Най-важното е, че работят чудесно. Системата предлага различни възможности за избор - можеш да слушаш музика от радиото, от записи на аудиокасети или от компактдискове. Качеството на звука е балансирано. Всеки ден след училище слушам любими неща, музика, песни и различни изпълнения - грешките са резултат от нарушаване на: логическото изискване да не се смесват родови и видови понятия (Всеки ден след училище слушам любими неща, музика, песни и различни изпълнения), лексикална норма (Качеството на звука е балансирано), граматична норма (За рождения си ден получих от баща си, на който много благодаря), текстова норма - неправилно използване на лично местоимение като субститут, в резултат на което се получава двусмислица (За рождения си ден получих от баща си, на който много благодаря, като подарък аудиосистема Сони. Той е красив);

в) неспазване на конвенционални книжовни изисквания при изграждане на текста в Д: в откъс от ученическо есе на тема „Спортуването - полезно или вредно занимание?“ седмокласник пише - Много млади хора мислат, че спортуването е губене на време, но грешат. Тренирайки човек подържа формата, духа и настроението си. Когато имаш хубаво тяло ти се чувстваш конфортно и повишаваш своето самочувствие. Здравето също е много важно. Спортуването оказва голямо въздействие върху човешкия организъм. Той става издържлив и способен да се бори с много болести. Ако искаш да си здрав и жизнен трябва да тренираш усърдно - грешките са следствие от неспазване на правописни (мислат, подържа) и пунктуационни (Когато имаш хубаво тяло ти се чувстваш конфортно и повишаваш своето самочувствие) норми на съвременния български книжовен език.

4. Тъй като ДГ са предпоставка за поява на „сривове“ в комуникацията, работата по предотвратяването им може да се определи като важен етап от процеса на развиване на продуктивните речеви умения на учениците.

Типологизирането на ДГ е елемент от информативните аспекти на учебен процес по български език, наречен „овладяване на ДТх чрез ОБЕ“. Този елемент се има предвид, когато на езиковите занятия се планират и се осъществяват целенасочени учебни дейности, ориентирани главно в две насоки:

а) овладяване на знания за същността на понятието за ДГ и за различните видове ДГ;

б) развиване на умения за предотвратяване допускането на ДГ и за откриване и редактиране на вече допуснати ДГ.

Двата вида учебни дейности се реализират в конкретния педагогически процес чрез упражнения, които могат да се представят в рамките на следните групи:

а) упражнения за анализ на допуснати ДГ и за обобщаване на информация за същността и вида на грешките, както и за възможните причини, предизвикали появата им;

б) упражнения за редактиране на допуснати в Д различни видове ДГ.

Когато учителят разполага със сведения за същността и видовете ДГ и познава системата от дейности по предотвратяване и редактиране на ДГ, той е в състояние да конструира конкретни упражнения (съобразени с монотипните характеристики на отделните учебни ситуации) и да намира адекватното място в учебния процес на всяко едно от тях, т.е. да ги използва рационално за усъвършенстване на продуктивните дискурсни способности на подрастващите.

БИБЛИОГРАФИЯ

Васева 1982: М. Васева. Формиране на правописни умения и навици (4.-8. клас). С.: Народна просвета.

Джеймс 1998: C. James. Errors in Language Learning and Use. London: Longman.

Димчев 1978: К. Димчев. Работа над стилно-езиковите грешки в речта на учениците от средния курс. // Развиване на познавателната активност на учениците чрез обучението по български език. С.: Народна просвета.

Димчев 1998: К. Димчев. Обучението по български език като система. С.: СИЕЛА.

Едж 1989: J. Edge. Mistakes and Correction. London: Longman.

Кордър 1981: S. P. Corder. Error Analysis and Interlanguage. Oxford: Oxford University Press.

Красиков 1980: Ю. В. Красиков. Теория речевых ошибок. М.: Наука.

Леонтиев 1967: А. А. Леонтьев. Психолингвистика. Ленинград.

Нориш 1983: J. Norrish. Language Learners and their Errors. London: Macmillan.

Онипенко 1987: Н. К. Онипенко. К вопросу о школьной класификации ошибок. // Русский язык в школе, № 6.

Петров 2002: А. Петров. Същност и функции на дискурсните техники (С оглед на обучението по български език). // Български език и литература, № 2-3.

Фоменко 1987: Ю. В. Фоменко. О типологии речевых ошибок. // Русский язык в школе, № 2.

БЕЛЕЖКИ:

1. Измежду многобройната библиография по проблема ще посочим няколко заглавия: на английски език - Кордър 1981, Нориш 1983, Едж 1989; на руски език - Фоменко 1987, Онипенко 1987, Красиков 1989; на български език - Димчев 1978, Васева 1982, Димчев 1998 и др. [обратно]

2. Видовете грешки, които ученият констатира на субстанция, на текст и т.н., нямат пряко отношение към проблема за ДТх и затова не се представят в статията. [обратно]

3. Наблюдателният читател вероятно ще забележи, че в предишна публикация, посветена на ДТх (Петров 2002:49), функциите на изследваното явление са онасловени операционална, алгоритмична и контролираща. Без да се правят промени при представяне на съдържанието на всяка от функциите, в настоящата статия се предлагат терминологичните словосъчетания гностична функция, операционална функция и реторична функция, тъй като се приема, че предпочетените тук изрази в най-голяма степен отговарят на същността на съответните понятия. [обратно]

4. Авторите на откъсите на ученически текстове, използвани като илюстративен материал в статията, са средношколци от две столични училища - 31. СУЧЕМ "Иван Вазов" и 138. СОУ "Проф. Васил Златарски". [обратно]

© Ангел Петров, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 26. 06. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 6, 2002.