КРАТКОСТИШИЯ - 1

web

* * *

Не обичам да посвещавам!
На тавана!
                          На печката!
На всеки
е отредено
                съвършеното
посвещение
                на надгробния
                камък.

* * *

Нощта ме очертава,
без да подозира, че не съществувам…
…
…
а може и да си въобразявам,
че в киселото мляко има вода
или съм като жабите,
които жадуват суша,
за да се измъкнат
                                от тинята.

* * *

Като
        всяка
                  издадена книга
си търся библиотека.
Какво
        пророчество
                                били
                                        поетите!
Стихосбирки -
                        с каталожен номер.

* * *

Приспива ми се,
                                когато
                                        отварят кутия с
                                        шоколадови бонбони.
Ръцете
            прорязват
                             въздуха
и
    с
        изчезването
                              на бонбоните,
разбирам
                колко кратък
                                        е сънят.

* * *

Обичам
   да лягам с мокри коси.
   Дълги,
               разпилени
                                 и топли
   косите
   остават
   верни
               на корените си.

* * *

получател: до поискване
ул. зад простора с чорапите
бл. за рисуване, вх. свободен, ап. на мислите
община: не помня имена
област: на докосване
гр. ако знаех,
                        ако знаех
                                        къде се намирам...

* * *

Във всеки от нас
живее по един мръсен поет.
Моят отиде в банята
и сигурно е спряла водата,
защото го чувам да пее…

* * *

Главата ми -
остригана като пустиня.
Очите -
двоен оазис
                     до… другата глава.

* * *

В тишината на вятъра
са заровени
междуметията
                        на дъжда.

* * *

Хората, които
                        не напускат
                                        копитата си -
как да избягат?

* * *

Лъчите
                залязват
                в Слънцето.
Мастурбация
                        привечер.
                        Кого
                                да оплодят
                                на Земята?

* * *

Топлата храчка,
                        когато се спуска
                                                в гърлото ми -
като близка
                    приятелка,
                                      която
                                            ме надхитря.

* * *

Болката на жената
е толкова голяма,
че тя може само да я роди.
Мъжът
може само да предполага,
че я е описал
точно
в книгите си.

* * *

Представям си как черешите закриват очи с ръчички,
когато се отправят към бездънната паст на гърлото!

О, ужас - твойто име е уста!

* * *

Какво
        разсеяно изключение съм!
Пак
        си загубих
                        правилото.

* * *

Слънцето минава
през нокътя ми
                      и си мисля,
че съм лакирана
                          в розово.

Като цветовете на ябълката,
                                        преди да родят.

* * *

Принц Уилям
                        и принц Хари
са топмодели
                        на обувки.

Ужасно
                миришат
                чорапите
                                на обществото
                в тях.

* * *

И с виза
                за целия свят
никой
        не напуска
        границите
                        на тялото.

* * *

От
дебелото черво
                        в човешкото тяло
сърцето
                и на първия ред -
                                                не вижда.

* * *

Плажните ласки
са стягащо тялото
боди.

* * *

Имаш думите.
Сега трябва да ги загубиш.

© Александра Вал
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2009, № 7 (116)