Денят като сълза ще се роди -
нечакан, но напредващ в своя полет.
Ще паднат всички есенни звезди.
Ще бъдем със усещане за спомен.

Усмивките ще стягат като връв.
Ще ни стопяват парещи секунди.
И ще се питаме кой беше първият,
когото тази есен не събуди.

А времето, присвило колене,
напредва бавно в сложния си ритъм.
Със мъжка сила болката дере,
а после като сянка ще се скита,

докато се намерим като в сън
в самотна и посърнала поляна.
И всички ще трептим
със собствен звън
останали отново неразбрани.

"Градина" - Витлеем Господинов - 8 год.
Школа по изкуствата ''Ем. Манолов'' - Габрово
Преподавател: Божидар Ковачев