16. ЦАРСКИТЕ ДРАГОЦЕННОСТИ ВЪВ ВИРА КАРАГЬОЛ И ВЕРОВАНИЯТА ЗА ПОСЛЕДНИЙ

Том 2: Приказки и предания

На насрещната могила от ц. Шишмановийт гроб¹ има един глъбок вир от около 150 до 200 метра обиколка под турско название Карагьол - църно езеро. Предание, запазено у народа, казва, че поражените вече тога български войски, след погинванието на царя си, като изгубили всякоя надежда, събрали царските драгоценности, короната, скиптърът, оружията и все, що е било драгоценно, та ги хвърлили в този вир. Населението вярва, че във вира живял някакъв си "воден бик", който излазял отвътре и завлеквал във водата каквото живо нещо поминело оттам или се доближело до вира, та го-погубвал. А според други, в него вир обитавали самодиви, юди и самовили и други свръхестествени същества, които излазали из водата, та правели, що се каза за водний бик. От това никои не смеел да помине оттам, а колко-повече, да се доближи до вира. Ако ли някога по някоя въпиюща необходимост някой бил принуден да мине, страх и трепет го обзимало, догдето да измине тая местност; нъ все пак в нощно време никой и по никакъв начин не се осмелява да мине. За потвърждение на поменутото вервание населението привежда и един разказ за една невеста и младоженя, които, като минали покрай вира,. били завлечени и станали невидими. Според вторий от съобщителите ми, през някое време, като се случило да минува през гр. Самоков някой си албански владика". той заедно с местний владика и цялото местно духовенство пели молитви и се молили богу над този вир. та оттога вече престанала била дотогашната опасност.

Този последен случай не бил известен на първий от съобщителите, според когото обаче имало и друго едно предание за същий вир, т.е. че в дъното на този вир, който по-преди не бил освен една доста дълбока долинка на връх могилата, имало голямо каменно здание - Маара, в което били скрити речените царски драгоценности, а че след това била пусната водата, та се покрило зданието и станало като вир - езерце. На това последне предание основаещи се, някои от самоковските жители на днешне време намислили били да прокопат брегът на вирът, та да изпущат водата по р. Искър, за да се открият скритите там драгоценности. Нъ по-преди никой не се осмелявал нито да помисли за такво толко дръзко предприятие, нъ нито да подчепне брега на извора, защото друго вервание имало, че ако би се прокопал брегът, та да се отпуснел вирът, щяла от него толко много вода да бликне, щото ще поглътнела целий град Самоков заедно с околността му².

1. По-наблизо към града, преко р. Искър и на по-ниска почва. [обратно]

2. Подобно верванье има и за вира, що е на върха Пелистер: че ако би някога да се отпуснел този вир, водата му щяла да понесе целий гр. Битоля с все околността й. [обратно]

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.