92. НИКОЛЧЕ

Български народни песни

Де се е чуло видело
син баща на съд да кара,
като Николче баща си?
Назад му ръце вързал,
чи го напред кон караше.
На къде го караши?
По кадии, по заптии.
Една ми света неделя,
вървели, що ся вървели,
до нова чешма допрели,
Николчу слезе от коня,
да си очите умии.
Тяйко му Николчу думаше:
- Никола, сино Никола!
Развържи ми ръцети,
да си очите умиа,
чи днеска света неделя,
да ся богу помоля.
Никола от кон посегна,
дваш му ръцети затегна.
Тяйко му Николу думаше:
- Да даде господ, сино льо,
дур' да ся назад повърниш,
жина ти камък да стани,
децата дребни змейчета,
околу камък да пищат!
Чи Никола у тьех отиде
и на вратата похлопа;
никой му врата не отвори,
той погледна на цаклоту,
чи жина му камък станала,
и дечица пъстри змейчина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.