7. АНГЕЛИНА И МОРСКА САМОВИЛА

Български народни песни

- Ангелино, самовилска золво!
Не 'оди во гора, не бери ми билки,
не бери ми билки, не суши ми гора,
не суши ми гора, брата да лекуеш;
брат се не лекует.
Брата ти любит морска самовила;
ако не веру'аш, изкачи се горе,
на връх на планина, на рамна рудина,
та погледай долу по поле широко;
во поле ке видиш дърво китатово,
под дървото седит морска самовила,
на скутот и лежит твои мили братот,
на скутот йе лежит, перчето му пощит.
Кога ке я видиш, да не се уплашиш,
да не се уплашиш и да не плачиш;
току да запеиш и да се насмеиш,
и да йе речиш: "Снахо самовило!
Отпущи ми го мили брата."
Ангелина с' изкачи на връх на планина,
на връх на планина, на рамна рудина,
и ми погледа дърво китатово,
под дървото седит морска самовила.
Не ми запеала, ни се насмеала,
тук' ми йе заплакала и ми йе викнала:
- Юдо самовило! Отпущи ми брата,
ти що го любиш до девет години!
Самовила тога люто с' налютила,
та ми го извисила до вишнего бога,
та ми го напра'и залак по залака,
най-голем залак колку мрава носит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.