Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

681. ПРЕДАНИЯ

Български народни песни

Цар Александър. Цар Александр сакаше да ходит да земит безсмъртна вода. Но кой одеше, никой не се вращаше назад; защо дури да стигнит некой до неа, требеше да пътуват три дни все во нощна темнина, во коя люгьето се заскитвеха и не можеха да се вратат на бел ден. Цар Александр зеде со себе си кобили и ждребина. Во темнината върза кобила; и в растоянье, що можит да се чует гласот, върза ждребе; по-тамо кобила, после ждребе, и така по-далеку дури стигна до безсмъртната вода, коя стоеше мегю две планини, кои се отвораха и се затвораха. Той со голема бързина нацърпи едно шише1 и по гласовите од кобилите и ждребината, кои ържеха, находвеше пътот и така се врати на бел ден. Шишето остави на прозорецот, за да се напиет утрината во неделя, и наръча на сестра му да вардит, да не некако истурит безсмъртната вода. Сестра му2, метеещем, не догледа и скърши шишето. Цар Александър кога чу това, страшно се налюти; а сестра му, избегвеещем лютината негова, се фърли во море и се престори делфин, кои, кога чует Александровото име, се криет в морските глобини.


Охрид. Велят, че кога се правеше Охридската крепост, Юстиниян се качи на ридовите, на кои лежит градот, и гледаещем прелепото местоположенье, извика "ох рид", т. е. ох, каков хубав рид. И од тога остана да се викат градот Охрид (Охрит).


Охридско езеро. Велят, че Охридското езеро по-напред не било и че дното му беше била широка долина, разсеана од села. Стреде долината бил источник, кои се отворал и се затворал, и од кои пиеле вода и си переле кошули. Една жена, како прала към квечерина, заборави да затворит источникот. Водата течела 'съта нощ; и кога утрината станаха, видоха долината покриена со вода. Не имаещем надежда да затворат источникот, поспешиха да се спасат на ближните планини. Така се. направи сегашното езеро.

Велят, че ключевите од езерото сет под планинчето, над кое направен йе обительот од св. Наум, кого верват чувач на ключовите, кои, ако се отворат, потопват 'съто Охридско и Струшко поле.

Още велят, че това езеро имат сообщенье со Преспонското, кое верват, че под планината Галичица втеквит в Охридското; и че кога се запнит това сообщение, Преспонското езеро потопвит ближните места.

Най-после велят, че това езеро йе глобоко до наизмервенье и че никой не можит да го измерит. Некога една жена, не слушаещем такви зборови, напълна чун со сиджим, върза на крайот железо и пойде стред езерото, да го измерит. Но тога се кренаха високи бранови, кои без малу ке я потопеха. Тая со горещо каенье се помоли на св. Наум, да я простит, и се обеща да паправит манастир на това место, къде ке излезит. Вистина къде тая излезе, направи манастир Св. Заум, т.е. за ум направен.


Два бракя. Близу до Св. Заум имат две каменя, кои велят, че беха два брата. Овие за нещо се скараха, се збиха и обайцата се опраха; и господ ги престори на каменя, близу до кои камчината уще сет цървени од кървта им.


Пандзур. Това йе место на западното ребро от Галичица планина над Охридското езеро. Велят, че тамо болгарските цареви държале пандзурлия войска до четересет хиляди, и од тога остана да се викат Пандзур.


Свети Климентова стапалька. В Охрид има камен. над кои сет вглоблени петични стапальки од скорни, кои велят, че беха от св. Климент.


Вълче'а яма. Надвор од Охрид в Месокастро имат дупка, во коя можит да се ходит под земя. Тая, велят, се отвори од свети Георгия, кои удри на това место со мъздракот, и од кого стоит пътре образ. Други велят, че тая беше направена од болгарските цареви за нихните им потреби во военно време. Велят уще, че тая износвит под земи на св. Петка (манастир.)


Воден. Воден град, къде се закопвеха македонските цареви, окрепен од природата, велят, че во време од некоя война, беше се презел од неприятелите, после дълго обколисвенье, со помощта од козите, кои им показаха скришно пътче, по кое тие обикновено се качвеха и по кое неприятелите влезоха в крепостта.


Како турците презедоха Прилеп. Кога турците дойдоха, прилепчаните се затвориха во крепостта, коя носит име Маркови кули. Турците ги обколисаха и много време ги биха, без да можат да преземат крепостта. Най-после обколисаните, немаещем що да ядат, ноще изпразниха крепостта, во коя оставиха тапън, кои сам биеше на ветар. Турците, думаещем, че обколисаните готват войска, за да ги удрат, три дни преседоха со оружьето в ръце, чекаещем нападвенье; дури стара баба им каза, че крепостта йе празна и че тъпанот сам биет на ветар. Тога турците влезоха во крепостта.


Маркови бочви. Недалеку од Охрид имат планинче Гъбавци3, над кое биле Маркови къщи, во кои Марко си държал вино. Едношка се вруши бочвата му и виною истече по планинчето, кое од тога остана цървено.


Маркова нога. Недалеко од Охридското езеро в струшките лозя се находвит камен, кои се викат Маркови нога, коя се врезала (вглобила) кога той од каменот се качвел на кон4.


Марков камен. Дванаесет часа од Кукуш имат камен, голем како стена, кого Марко беше го фърлил од Светигьорската кукушка тумба.


Марково седалище. На левиот брег од Вардар, близу до Демиркапи, се извишвит планина, коя повторвит гласот и на коя думает, че живят Марко. Пътниците, поминвеещем од тамо, викат: "Марко си жив?" А екот повторвит еднакво.


Демиркапи (Железна врата). Това место йе на правиот брег од Вардар. Тамо поминвит пътникот низ камнени дзиздови, кои сет рамни, како да беха мерени и наръчно пресечени в планината. Той път низ каменот, велят, че го отворил Марко крале со сабята му.

Кажват, че тога каменот беше бил мек, за това можел Марко да го сечит и стъпальките му да останвет вглобени в него. А не бил толку мек, що да можит секой да го сечит. Но още по-напред некога каменот беше бил мек како тесто.


Марко крале. Велят, че Марко Крале още йе жив, како раскажвал прилепчанин, кои зборвал со него. Той бил купец и пливал по море со стока. Од ветрища се принудил да излезит на пуст остров, къде во великолепни къщи нашол Марка, кои беше отишол тамо, од како излезе туфегот5. Таков нечекан случай зарадва Марка, кои причека добро и гости сотатковникот му, и го попрати велеещем, "че скоро ке дойдит време да шетат той пак по земи".


Фальба Маркова. Велят, че Марко беше толку юнак, що едношка се пофали да подкренит со мъздракот 'съта земя. Господ, за да му видит юнащината, пущи ангел, кои со земя напълна торба, коя стори тешка колку 'съта земя, и се застои покрай пътот, од къде ке поминеше Марко. Кога Марко се приблиза, ангелот му рече: "Ейди незнаена делио, подкрепи ми торбава." Марко одвай му я подкрена на рамена со мъздракот, кои се сви од тежина. Од тога Марко си загина юнащината и со хитрост съде и подмамка наделвеше другите юнаци, како Гина, Груица и др.

 


неуточнено.

1. Едни велят, че върза шишето на гърлото од голъб, кому опашката се скина от планините; а други велят, че опашката от коньот му се скина. [обратно]

2. Коя се викала Роксандра. [обратно]

3. На това планинче йе манастирче от Св. Геразма. [обратно]

4. Каменот йе необработан, а стъпальката не ясна. Тамо на суша ходеха пред неколку години стружаните со кърстни ход. [обратно]

5. Велят, че Марко крале йе безсмъртен и че се скри, од кога се изнайде пушuата. Той, не вервеещем, че тая имат таква сила и че едно зърно олово можит да отепат човек, наръча на некои да устрелит на спружената му ръка. Куршумот му предупи ръката. Тога Марко рече: "Не йе сега за живенье на светов, кога и едно дете можит да отепат най-добриот юнак." И од тога се скрил. [обратно]

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.