584. * * *

Български народни песни

Млат Деспот се возеше
во две злати кораби
со своите сино'и.
Оделе, що оделе
и ми нашле девойка;
по-голем ми велеше:
- Дай ми изан, татко ле,
да излезам по-напрет,
да пърстенвам девойка!
Татко му му велеше:
Уще си ми малечек,
не ти требит девойка.
- Море татко милечек!
Ако сум си малечек,
имам стрико по-голем,
нему ку ъ пърстенвам,
нему да йе донесам.
Татко изан му даде;
си излезе по-напрет;
йе пърстенва девойка.
Татко му го профтаса,
йе зеде'а девойка,
йе однесе дур' дома,
брату си му викаше:
- Море брату милечек!
Яс ти пещеш донесоф,
аль ке ми го кабулиш,
аль не ми го кабулиш?
- Имам сина за него.
Брат му си го пречека,
го целива в очите.
Йе зедо'е не'еста,
си викна'е свой люгье,
си викна'е и попот,
йе венча'е не'еста,
радостта йе стори'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.