55. СТАНКОВИКЬ ДУКО СЕ ИСПОВЕДВИТ

Български народни песни

Болен лежит Станковике Дуко,
болен лежит за девет години,
искинал ми до девет постели,
по постели до девет перници.
Се разигра она слано море,
силен ветар от четири стърни.
Бран се дига више до небеси,
от дно морско с' виде до пеколи,
се разигра она слано море,
ке потопит лишан Света гора,
манастира лепи Хилиндара.
Изговоре Сава игумене
на оние триста калугери:
- Ель чуете, триста калугери!
Ке ви речам една нуждна реча,
соблечете свила и кадифе,
облечите руво калугерско,
на главите капи камилафки,
под мишките стакли позлакени,
на гушите златни петрахили,
облечите златнине одежди,
облечите на ваши гърбинье,
на ръцете златни наръквици,
те земите книги вангелии,
да с' кърстиме, да богу се молиме,
бельки нещо господ ке поможе.
Па се молят богу со 'се душа,
а по'ике море се разигра.
Изговоре Сава игумене
- Ель чуете, триста калугери!
Ай д' о'име во темна килиа,
болен лежит Станковике Дуко,
юш него я да исповедам,
я ке умри, я от бога ке с' прости.
Напред одат триста калугери
и по ними Сава игумена,
па ми оде у темна килиа.
Изговоре Сава игумена
на онего Станковикя Дука:
- Сине мои, Станковике Дуко!
Кажи, сине, що си погрешило?
Болен лежиш за девет години,
искинал си до девет постели,
по постели до девет перници.
из коските трева изникнало,
из тревата люти змии лазат,
с очи гледаш, со ръце не факяш!
Изговоре Станковике Дуко
на онего Сава игумена:
- Ако можи за правда да биде,
све кя кажа мои греховите.
- Кажи, сине, що грехови имаш?
Изговоре Станковике Дуко
на онего Сава игумена:
- Ели можиш за правда да бидеш,
ке си кажам мои греховите;
нищо не сум богу погрешило,
залюбиф три млади свети Йо'ана,
си изгореф три търла ягънца.
- Друго що си богу погрешило?
- Оган дадоф на три амбара жито.
- Друго що си богу погрешило?
- Па си обраф девет манастира.
- За манастир господ ке те просте
и от другите гъби грехо'и,
гъби грехо'и се прощаваш;
а за трите свети Йованите,
а за трите бог не те прощават.
Ке те праша, праву да ми кажиш,
друго що си богу погрешило?
Проговоре Станковике Дуко
на онего Сава игумена:
- Ме насили еден силен гя'ол,
па си станаф во света неделя,
па си зедоф коньи и соколи,
по соколи хърти и зъгъри,
ке си одеф по гора по лова;
и стрети ме моя стара майка,
в ръце носи две бели проскуре,
си служеше светего Георгя,
'и носеше в църква за на'ора.
Ме насили еден силен гя'ол,
и си слегвам от коня на земя,
и отнемаф две бели проскури
от моята мила стара майка,
'и раскаршиф на хърти, зъгъри,
хърти ядат, зъгъри не ядат.
Тога мене майка ме прокълна:
- Сине мои, Станковике Дуко!
Болен да лежиш за девет години,
да искинеш до девет постели,
по постели до девет перници.
Па я фатиф моя стара майка,
па я кренаф по-више от мене
и я удариф о та църна земя.
То'а сум си богу погрешило.
Проговоре Сава Игумене
на оние триста калугери:
- Да земите еден лесен камен,
лесен камен, що да ми тежит,
да ми тежит дур до триста ока,
да вързите Становик на гърло,
варлете го Станка во морето,
дан' ке Станка море приими.
Па що бе'а триста калугери!
Върза'а му тои лесен камен,
що да тежит дур до триста ока.
Го варлиле Станка во морето.
А морето Станка не прибира,
а морето биле си побегна,
се потъргна до четири'есет,
до четири'есет и четири чекори.
Кога одат рисяни на закон,
кога ми одат на ден Петровден,
до денеска с каменот йе скамен.
И от тогай по атдамна било,
кой ке греше на стара си майка,
кой ке греше на милата сестра,
кой ке грешит на негойе миле роде,
никой път грех немат проща'анье.
Що да слушат све весело било
и от бога по-велико здравье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.