527. * * *

Български народни песни

Змех прелетал преку Църно море,
а пот криля змех що ми носеше?
Ми носеше 'уба'а девойка.
Ми оделе тие що оделе,
колку пошле во гора зелена,
негде йе се студна вода спило;
и говорит 'уба'а девойка:
- Ай ти тебе, змейе горянине!
Мене ми се студна вода пиет.
И йе велит зме'а горянина:
- А егиди 'уба'а девойко!
Айде слези долу пот планинче,
тамо имат два студни кладенци,
край кладенци триста яничари;
тие ке те тебе опитает
от кой сой си и от коя фара си;
да не кажвиш от коя фара си,
да н' те държат триста яничари;
да се кажиш от голяма фара:
- Татко ми йе Марко Кралевике,
вуйко ми йе Янкула войвода,
брате ми йе Секула детенце,
стопан ми йе зме'а горянина.
Како лепо що си я научи,
си отиде 'уба'а не'еста,
тамо найде триста яничари,
дури неа тие опита'е
от кой сой йе и от коя фара,
тие нейдзе вода не дадо'е.
И им каза 'уба'а не'еста:
им се каза от голяма фара:
- Татко ми йе Марко Кралевике,
вуйко ми йе Янкула войвода,
стопан ми йе зме'а горянина.
Йе зедо'е две злати мащрапи,
йе дадо'е нейдзе студна вода,
я пущи'е назот да си о'ит,
я пущи'е и я попрати'е,
защо беше от голема фара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.