5. РУСА СТАНА И САМОВИЛА

Български народни песни

Ми станала руса Стана
на утрина на Великден,
се промена, се наружи,
да ми о'ит рано в църков.
Стана майка покарала:
- Ай ти, Стано, мила керко!
Не одай ми рано в църква;
в църков имат много гяци,
в тебе ке се упулеет,
църкви ке се убореет.
Се налюти руса Стана,
та си зеде бела парта,
си отиде во градина,
та си седна под трендафил.
Колку парта ми отвила
и йе доде самовила,
самовила самогорска,
самогорска, прекуморска,
йе се фърли на рамена:
- Стани, Стано, да ме дарвиш
от твоето бело лице!
Руса Стана говореше:
- Ай ти тебе, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело платно!
- А егиди русо Стано!
Да беф брала бело платно,
би я гора заградила
за юнаци, за девойки;
туку стани да ме дарвиш
за твоите църни очи!
- Ай ти тебе, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело руво!
- А егиди русо Стано!
Да беф брала бело руво,
ке беф дъбье изоблекла;
туку стани да ме дарвиш
за твоето бело гърло!
Стана лепо говореше:
- Айде майка да те дарвит
за мойот ко'ан гердан!
- А егиди руса Стано!
Да беф брала ко'ан гердан,
съ'та гора обко'аф
'се со злато и со сребро
за уба'и девойки,
за свършени юнаци.
Се разлюти самовила,
йе отвърти църни очи,
църни очи от глобои,
бели ръце от рамена,
бързи нодзе от колена.
- Ето тебе руса Стано!
Как се везит на Великден,
на Великден на добар ден!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.