Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

44. СВЕТИ ПЕТАР И МАЙКА МУ

Български народни песни

Кинисал ми свети Петар,
да ми о'ит во рай-боже,
во рай-боже на причесна,
и по него грешна майка
му се молит да йе зе'ит.
- Чекай, чекай сине Петре,
синче Петре, и яс к' идам
во рай-боже на причесна.
И йе рече свети Петар:
- Бегай, бегай, грешна майко,
оти си ми многу грешна;
ти не можеш да ми идеш
во рай-боже на причесна;
райски порти затворени,
пеколските отворени.
Кога беше, майко, млада,
ти ми беше карчмарица;
ти иде'е сиромаси,
да ти пийет на ме'ана,
ти веле'е: "Жити душа,
жити душа, карчмарице!
Ал' ни да'аш токму ока,
токму ока чисто вино?]
Ти велеше: "Жими бога,
жими бога, бог ми душа,
яс си да'ам токму ока.]
Не да'аше токму ока,
не да'аше чисто вино,
тук' со вода го мешаше.
И да'аше со две оки;
кот' иде'е ябанджии
сиромаси керванджии,
що си ока не знае'е,
им да'аше триста драма
и виното пак со вода.
Кот' иде'е баздригяни,
им да'аше тамам ока,
тамам ока чисто вино.
За то'а си, майко, грешна;
Ти одеше чесна кума,
да кръща'аш луди деца,
на деца им нищо не да'аше,
та ни риза, ни кошуля,
како куми що да'ает,
луди деца 'и променвет.
И то'а си мнагу грешна;
и пак друго, майко, имаш,
ти имаше многу стока,
на сиромаф не да'а ше,
сиромаго не верваше.
Елюм еден сиромашец
мошне многу ти додева,
що му даде поло'ина,
поло'ина конопно по'ясмо
и начас се пишман стори:
- Що би ова я що сториф,
съта стока я издадоф
по питачи сиромаси!
И друго си, майко, грешна;
брашно назаем земаше,
кога назот го вращаше,
полу-брашно, полу-пепел,
така назод го вращаше,
кога сольца ми земаше,
полу-песок я мешаше.
И друго си, майко, грешна;
кога пипер да земаше,
чисто пипер не вращаше,
герамида к' искършаше,
пипер ке го измешаше.
Пак за тебе, майко, немат
да ми 'о'иш во рай-боже.
Мила майка му се молит:
- Сине Петре, проща'ай ме,
проща'ай ме, измоли ме!
Свети Петар се помоли;
колку пойде край портите,
край портите на причесна
райски порти затворени,
пеколските с' отвориле.
Петре'ата грешна майка
си отиде в пеколските.
Пак се молит свети Петар
да откупит грешна майка.
Ми се сгоди поясмото,
поясмото от конопта;
йе го пущи на мила майка,
мила майка во пеколот,
да йе майка куртулисат.
Поясмото не фтасало,
си пресече русо перче,
поясмото го придало,
тук' да майка куртулисат.
И го пущи на майка си.
Колку майка се фатила,
да излезит от пеколот,
се фати'е много души
за Петре'а мила майка,
от пеколот да излегвет.
Тая пак си не дотърпи:
- Вратете се, грешни души!
Мене син ми ме изва'ат;
я со мене не ве сака.
Уще речта не дорече,
ми се скина поясмото;
на дно в пекол пропаднала;
'сите души излего'е.
Тога рече свети Петар:
- А егиди, мила майко!
Како стори да си найдиш;
не сакаше рай да видиш,
рай да видиш, рай да найдиш,
во пеколот фодулщина.

 


Струга.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.