424. * * *

Български народни песни

О, Мано, Мано, Мано майсторче,
бог да го убиет твоята ума,
да що ми стана, да ми отиде,
да що ми собра триста майстори,
триста майстори, двесте шегарти,
та си отиде в Солуна града,
тамо да градиш висока кула.
Ми я правило и я направи,
па се качило Мано майсторче
той да си мери висока кула.
Бог да убие Гюргя вдо'ица
що си имала до една керка!
Я променала, я накитила
и я обула ковани чевли,
я прошетала низ махалата;
чевли тропнале, перя цвекнале,
от лице сънце нейдзе угреа.
Що се завърти Мано майсторче,
та си погледа Янина керка;
кога я виде, умот му зайде,
от кула падна, на скеле удри,
от скеле падна, на земя удри,
одвай со душа отговорило:
- Вие майстори, верна дружина!
На душа ви ет, що ке ви речам,
да си пойдете на чесна суда,
на тая судиа за поплака;
да закопате Гянина керка,
Гянина керка жива до мене.
Па си станале триста майстори
и си пошле 'сите на судиа,
на судиа, на тешка поплака.
Тамо ним суда им отсудило;
па закопаха Гянина керка,
Гянина керка жива до Мана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.