340. * * *

Български народни песни

Легнала левен Гюргя, заспала
широко поле, Гюргя, край море
под она дърво маслинка.
Повеа силен ветар от море,
скършило гранка, Гюргьо, маслинка,
удрило мома по гърди.
От сон се мала мома разбуди,
фатила мала мома да плачит,
от сърце мала мома да кълнит:
- Де гиди ветер, джаним ветрище!
Никако ветер, боже, не веал,
що мене млада от сон разбуди,
слатки сонища, джаним, си гледаф.
Поминаха до три луди-млади,
първото мене даде яболко,
второто мене даде злат пъртен,
трекьото мене, джаним, целива.
Той що ми даде, джаним, яболко,
как него, боже, да се търкалит;
той що ми даде, джаним, злат пъртен,
низ него, боже, да се провриет;
той що ме мене, джаним, целива,
дай ми го, мили боже, наяве,
век да поминам, боже, сос него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.