259. * * *

Български народни песни

Разболела се 'уба'а Яна.
Кой ке по'ит по Янина майка,
за да я викнит Янина майка?
Иди ми, иди Янин девер,
иди ми викни Янина майка,
немой йе кажи, туку я лъжи:
- Айде ми, айде Янина майко!
Повила ти йе 'уба'а Яна,
повила ти йе мъшконо дете.
Отиде бърго, нейдзе йе каза;
Янина майка нему му рекла:
- Постой, почекай, Янини девер,
яс да си влезам в земни килери,
да си изва'ам свилни пелени,
свилни пелени, ибришим повой.
И я почека Янинин девер,
та и си влезе в земни килери
и си изваде свилни пелени,
свилни пелени, ибришим повой;
и кинисале да ми одат.
И ми оделе, що ми оделе,
и достигнале къде полпъти,
йе примириса восок и темян:
- Ей гиди, рече, Янин деверче!
Що ми мирисат восок и темян?
И той йе рече, се отго'ори:
- Айде побързай, Янина майко!
И ми оделе, ми приблизале;
и се задали мъгли прахо'и,
по мъгли идат тешки носила,
на носилата 'уба'а Яна,
прет носилата ягне раначе,
прет Яна о'ит, за Яна блаит.
По Яна одит Янина золва,
по Яна одит, негя я плачит:
- Ой, Яно, Яно, ей мила снахо!
Кой ке ми плетит ситната леса,
ситно плетена, често редена!
Нейдзина майка тука примират,
тука примират, одвай оживят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.