257. СТОЯН И СЕСТРА МУ ПРОЯ

Български народни песни

- Ой Стояне, бре Стояне!
Дали знаиш, паметуваш
кога беше бре скъпиата,
скъпиата, гладиата,
кило жито, ока стребро,
ока брашно цел карагрош!
Стоян имат девет деца,
девет деца 'сите мъшки.
Пара немат половница,
да си ренит девет деца,
девет деца 'сите мъшки.
Сестра имат бела Проя,
пребогата со сточица,
стока имат бела чейнца,
ченица девет амбари.
Що отиде сиромашец,
сестре йе да помолюет:
- Дай ми, сестро, кутел жито,
ели, сестро, шиник просо,
да изранам девет деца,
девет деца, твойте мнуци!
- Ой Стояне, мили брате!
Ай пойди си на друмо'и,
пречекай си силен карван
четири стотини мъски,
да измери бела чейнца,
от ощо ке ти престанит,
тебе от то'а ке ти дадам.
Си отиде сиромашец,
си пречека силен карван,
силен карван пусти мъски,
'и доведе в рамни дворье,
си то'ари бела чейнца;
испрати млади кираджии.
- Ейди брате, бре Стояне!
Не престана едно зърно.
Зеде врекя на рамена,
отиде на река Ситница,
си наполни дробна песок,
си донесе своя кукя.
Го видо'а девет деца,
затърча'а при татка си,
деца гладни, голи, боси,
да им да'ит ченицица.
Им истури дробна песок;
си зоба'а дробен песок,
как зоба'а, так тресна'а.
Им ископа еден гробец,
си закопа девет деца;
пушка зеде на рамена,
си излезе арамиа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.