248. * * *

Български народни песни

Посвършил се дели Димо
бела Яна от Авлана,
що си пърстен пърстенвало,
а на пърстен сто дукати.
Яна назот му вратила
кошулица копринена,
со бисер йе поднизана,
со дукати покитена.
Дошло ко'а лепо време,
ке ми о'ит дели Димо,
дели Димо от Солуна,
да ми о'ит во Авлана,
да ми земат бела Яна.
Ми напра'ил коньска кола,
по кола се сто свато'и.
Димо коня разиграло,
та ми падна войни копье,
си убоди бело сърце.
Се чудеет сто свато'и,
али назот да се вратет,
аль по н'еста да си одет.
И го клале коньска кола,
го покри'е со япанджак,
отидо'е во Авлана,
я зедо'е бела Яна,
я кладо'е в коньска кола.
И оделе, що оделе,
край църквата се приблизале,
тъпан удрил жальо'ито;
бела Яна йе притекна,
поткренала япанджакот,
що да видит чудно чудо!
Дели Димо загубено.
И си сегна во джепо'и,
си изваде фрушко ноже,
сама себе се загуби.
Отвори'е коньска кола,
да изва'ет зет, не'еста,
зет, не'еста да венчает;
гледат, оба загина'е,
обата 'и закопа'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.