247. * * *

Български народни песни

Израсло ми дърво дафиново
на стреде небо, на стреде земя;
и со вишина небо фтасало,
а со ширина земя покрило.
Пот дре'о ми сирак Георгия;
с нога го лелят негова майка,
с нога го лелят, песма му пеит:
- Нани ми, нани, сирак Георгия!
Ти да ми расти, да ми порастиш,
та ке те пущам на горна земя,
на горна земя, на мирна земя,
ти да ми видиш коя доба йе,
али йе есен, есен Митровден,
ако йе есен, есен Митровден,
да ми набериш два грозда грозье,
два грозда грозье, два синамбеля.
Ти да ми видиш коя доба йе,
али йе пролет, пролет Гюгевден,
ти да ми скиниш два класа жито,
два класа жито, бела чеинца.
Ти да ми видиш коя доба йе,
али йе пролет, пролет Петровден,
да ми набериш секакво цвеке,
бело цървено, рамен босильок,
що ми го носет све юначина,
све юначина пот фесо'ите,
а девойките во пазу'ите,
а дечината во ръчината.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.