231. МАРКО И ЦВЕТА

Български народни песни

Посвършил се Марко добар юнак,
посвършил я Цвета мало моме,
колку се посвършил, часот се поболил,
от църната чума, от юначка болест;
и Марко йе велит: - Майко, мила майко!
Страх ме да ти кажам, грех ме да ти речам;
иди довикай моята дружина,
со ним да са видам, со ним да са простам;
я белки ке умрам, я белки ке станам.
И ми йе отишла Марко'ата майка,
и ми йе собрала него'ата дружина,
со ним се виде, со ним се прости.
Пак Марко рече: - Майко, мила майко!
Страх ме да ти кажам, грех ме да ти речам;
иди викай, майко, Цвета мало моме
и я да ъ видам, и та да ме видит!
И ми йе отишла Марко'ата майка,
и ми йе стигнала Цветината врата,
дваш ми йе клюкнала, триш ми йе викнала:
- Сваке, мила сваке, не познаена рода!
Нек' излезит Цвета, Цвета мало моме,
нека се променит 'се во то'а руво,
'се во то'а руво, що ми пърстен зела,
оти ми йе Марко мошне на зле болен,
с него да се видит, с него да се простит;
та белки ке умрит, та белки ке станит.
Си се променила Цвета мало моме
и ми отишла при Марка да го видит;
и колку я виде, часот душа даде.
Марко ми почина, Цвета се поболи;
Марка ми променват, Цвета душа да'ат;
Марка закопа'а, Цвета однесо'а.
Марка закопа'а прет белата църква,
Цвета закопа'а зат белата църква;
и на Марков кивур що ми изникнало,
ми изникнале високи две тополе;
на Цветин кивур що ми изникнало,
и ми изникнала една бела лоза,
таа се превила прет белата църква,
та ми се завила околу топола.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.