178. ГЮРО ЗЛАТАРЧЕ И ОХРИДСКИ ПАША

Български народни песни

Ой, Гюро, Гюро, Гюро златарче,
Гюро златарче, еден у майка!
Бог да убие охритски паша,
що те покани в Охрит на свадба,
здравица пущил люта ракиа.
И му говоре Гюрова майка:
- Ой мили синко, Гюро златарче!
Не ми йе мила она здравица,
она здравица люта ракиа,
що ти я пущил охритски паша.
Нейзе говоре Гюро златарче:
- О майко, майко, остарела майко!
Остарила се, безумила се,
това имат, това си пущи.
Па си направи Гюро златарче,
той си направи стребрена кола,
стребрена кола злати търкала
и си направи златно яблоко,
и си я качи старата майка,
и си я качи млада невеста,
па си отиде в Охрит на свадба.
Бог да убие охритски паша!
Тамам го виде Гюро златарче,
вчас си излезе надвор на порти
да си пречекат Гюро златарче
и му говори охритски паша:
- Ей гиди Гюро, Гюро златарче!
Било ми сводба и поминало;
Айде влези си в мъшки дворови!
А невястата му я зедоха,
му я внесоха в женски дворови.
Часот що пошол Гюро златарче,
на часот него го дарували:
на стара майка църна марама,
Гюро златару златни раменье,
а на невесте златени пърстен.
Па изговоре Гюва майка:
- О Гюро, Гюро, мой мили синко!
Не ми йе мило дар що дарува'а.
Па изговоре Гюро златарче:
- Молчи, не зборуй ти, стара майко,
да не не чует охритски паша,
ако не чует, ке не загубит.
Уще си речта недоречена,
ете го фтаса охритски паша
и ми го фати Гюро златарче,
ми го исекло залак по залак.
Па останала Гюрова майка,
Гюрова майка стара робина,
а невеста му млада кадъна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.