168. КРАЛЬОВИЦА И ТУРЧИН ВОЙВОДА

Български народни песни

Седнала йе кральовица,
кральовица, бановица
на високите палати,
край честите пармаци,
дете люля, песна пее:
- Нани, сино, да порастиш
на тейковото ти место,
мили сино, да поминиш.
Там дека дете люляше,
причукаха на портите,
дваш чукнаха, триш чукнаха:
- Ела, ела, кральовице,
да отвориш тешки порти!
Ние не сме лоши люде,
току сме твои овчаре,
си идеме от планина,
ти носиме благината.
Излъжи се кральовица,
тешки порти си отвори.
Се наполниха рамни дворье
'се войводови сеймени,
напрет йе турчин войвода.
Ка ги виде кральовица,
мошне се она уплаши.
Тогай веле войводата:
- Кральовице, бановице!
Що си толку уплашена,
дур' на инсам не омясаш?
Тогай веле кральовица:
- Добре дошли, мили гости,
качейте се на дивани!
Се качиха на дивани,
та влезеха в одаята,
та седнаха ред по редом;
им кладоха да вечерат.
Накараха кральовица,
она диван да им стое.
Тогай веле и говоре
кральовица, бановица:
- Варай, варай ти, войводо!
Пущейте му долу д'одам,
яс да пущам мала бочва,
благо вино тригодишно,
да пийете като гости.
Се излъжа турчин войвода
и войводови сеймени
се излъжаха, я пущиха.
Не си пойде кай бочвите,
не си пущи благо вино,
ток' си узе остра сабя,
я опаша на тенка си,
на тенка си половина,
та се качи в одаята,
си искара остра сабя,
се завърти лево, десно,
'сите ги йе посечела,
останал турчин войвода;
па фати верно до моли:
- Ти се молям, кральовице,
немой мене кайдисуи!
Та си фати рус войвода,
нодзе секла до колена,
ръце секла до лактите,
му извърти църни очи,
църни очи от главата,
го качи на бърза коня,
па му даде той стребрен тас,
му наръча да си шета
и за бога да си сака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.