16. ЯНА И СЛЪНЦЕТО

Български народни песни

Постигнала се 'уба'а Яна,
стигнала ми се на Великден,
кръстила ми се на Гюргевден,
зазборвала ми на Спасовден,
ми за'одила на ден Петровден.
Ми я дочула Янина кума;
тога йе рече Янина кума:
- Де гиди мори, 'уба'а Яно!
Яс ти се молям и ти наръчвам
да не излегвиш денье без убрус,
денье без убрус, ноке без свеща,
да н' те догледат слънце'а майка,
да н' те посвършит за йесно слънце.
'уба'а Яна кума не почу;
тук ми излезе денье без убрус,
денье без убрус, ноке без свеща.
Ми я догледа слънце'а майка,
ми я посвърши за йесно слънце.
'уба'а Яна не ми зборваше,
не ми зборвала за три години.
Тога му велит слъце'а майка:
- 'Уба'а Яна ни онемела;
да остаиме 'уба'а Яна,
да йе зе'име Дзвездоденица,
Дзевиздоденица, бъргосборница.
Йесноно слънце майка почуло.
Ми я посвърши Дзвездоденица,
си я посвърши и си я зеде,
'уба'а Яна не ми бегаше.*
Ми я кладо'е Дзвездоденица,
ми я кладо'е леп да си месит.
'уба'а Яна свеща йе светит.
Йе догорила бела борина,
йе изгоре'а тонките пръсти,
йе с' истопи'е злати пръстени.
Тога йе рече Дзвездоденица:
- Де гиди море слепа слепачка,
ако си нема, ти не си слепа,
изгоре'а ти тонките пръсти.
Се отго'ори 'уба'а Яна:
- Де гиди мори Дзвездоденице!
Яс ни сум нема, яс ни сум слепа;
туку не сборвам, атар си държам;
първа година чес сум чинила,
чес сум чинила на мойот татко;
втора година на мила майка;
трекя година на йесно слънце.
Бог ми я убил моя свекърва,
защ' не дочека чес да досторам,
тук те донесе тебе овдека.
Ми я дочула слънце'а майка,
къде ми зборвит 'уба'а Яна.
Ми си налюти слънце'а майка,
ми я истера Дзвездоденица,
Дзвездоденица, бъргозборница.

*в бел. по друга:
Нема немачка, слепа слепачка;
нема немачка гуски ми пасит,
гуски ми пасит, патки ми ранит...
- Дзвездоденице, бъргозборнице,
бъргозборнице, остроножице!
Кога ми дойде, кога пресече?
Яс не сум нема, нито сум слепа...
Тога си зборвитт на свойот стопан:
- Та не беф нема, та не беф слепа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.