139. СИРАК КОЛЬО И КОЛЬОВИЦА

Български народни песни

Ай ти, Кольо, сирак Кольо!
Сакал Кольо да се женит,
пара немат ни цървена,
аспра немат ни полвница.
Си си уми сирак Кольо
как да чинит, как да прави,
пусто азно си довърши.
Ка отиде грат Солуна,
солунските и чаршии
чифутите, сарафите,
заборчи се сирак Кольо
на шес места по иляда,
на десето по стотина,
по стотина карагроша.
На собота свадба чини,
неделята донесуйет,
донесуйет не'естата.
Понеделник му стигна'е
чифутите, сарафите:
- Донеси ни, Кольо, наша стока
на шес места по иляда,
на десето по стотина,
по стотина карагроша!
Си се уми сирак Кольо,
пара немат ни цървена,
отговори сирак Кольо:
- Бре невесто Кольовице!
Промени се, наружи се
кай невеста що си дошла,
ке т' извадам грат Солуна
да ти личам, да ти продам,
да платим на чифутите.
Си я фати за ръкана,
си я носит на грат Солуна,
да ми тури три теляли,
да ми личи по Солуна,
по Солуна и чаршии.
Мили боже, сполай тебе!
Кай излезе баздригянче:
- Ай ти, Кольо, сирак Кольо,
Даль продаваш невестата?
- Е продавам, цена сакам
на шес места по иляда,
на десето по стотина,
по стотина карагроша.
Кай извади кемер кесе,
да му броит дробно азно,
не стигна'е четирдесет,
четирдесет карагроша.
Мили боже, сполай тебе!
Дека стигна кир Маноли:
- Ай ти, Кольо, сирак Кольо,
Даль продаваш невестата,
невестата вересиа?
Кай извади кемер кесе,
да му броит дробно азно,
на шес места по иляда,
на десето по стотина,
по стотина карагроша.
Си е фати за ръката,
си е носи под Солуна,
солунските и чаири,
чаирите, чардиите.
Ка покани и попови,
и попови и владици
да се венчат со невеста.
Дека стигна диво пиле,
му кондиса връф чадарот,
песна пеит гласовита,
гласовита, жальовита:
- Дек' се чуло и видело
брат и сестра да се земит!
Ка' йе чуло кир Манолче:
- Бре невесто Кольовице!
Дали имаш некой брате?
- Я си има едно брате,
що го викат кир Манолче.
Десна ръка белек носит,
белек носит до шест пърсти;
от малечки сме оделени
и от майка, и от татко.
Отговори кир Манолче:
- Бре невесто Кольовице!
пресегни ми десна чизма!
Ка пресегна десна чизма,
на истина белек носит,
белек носит до шест пърсти.
С' изпозна'е брат и сестра,
се грабна'е, с' целива'е.
Отговори кир Манолче:
- Ай ти,Кольо, сирак Кольо,
На ти, Кольо, невестата,
алал тебе мое азно.
И му даде уще триста,
уще триста карагроша:
- На, Елено, моя сестро,
да си ядиш, моя сестро,
дури жива да ми бидиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.