138. СТОЯН И СЕСТРА ШЕНГЮФА

Български народни песни

Фатиле ми го Стояна
дренополските сеймени
в дренополските лъго'и,
в темен го зъндан фарли'е.
Нищо ми глоба нейкеле,
за два шиника карагрош
и три шиника алтани.
Нищо си Стоян немаше,
гла'ата да си откупит,
съд' една сестра Шенгюфа.
Прошетала ми Шенгюфа
низ Дренополски чаршии,
низ търномечки лъго'и;
църни си очи прода'ат,
бело си лице заложвит.
Първо си очи прода'ат
за три шиници дукати,
бело си лице прода'ат
за два шиници карагрош;
туку брата да откупит
от пуста, темна зъндана.
Никой ми се не наймело,
найме се жълта еврейка;
Тога йе велит Шенгюфе:
- Шенгюфе, моме Шенгюфе!
Яс ке те тебе опитам,
аль йе убаф брат ти как тебе,
я да го него откупам
от пуста, темна зъндана?
Тога йе велит Шенгюфа:
- Егиди жълта еврейке!
По-'убаф брат ми от мене.
- Ко' йе по-'убаф от тебе,
ай да му речиш брату ти,
д' остайт вера кърстена,
кърстена вера на зъндан,
да вервит вера чифутска,
яс да го него откупам
от таа темна зъндана.
И ми отиде Шенгюфа:
- Брате ле, мило брате ле!
Сегде си, брате, изшетаф
чаршии и по лъго'и,
църни си очи заложвеф,
бело си лице прода'аф,
тук'да те, брате, да откупам.
Никой ми се не наймело,
найме се жълта еврейка,
тая ме, брате, опита -
аль йе 'убаф брат ти как тебе?
Я, брате, пра'у и казаф,
от си по-'убаф от мене;
тая ми мене наръча -
айде речи му брата ти,
д' оста'ит вера на зъндан,
д' оста'ит вера кърстена,
да вервит вера чифутска.
Брат йе от зъндан зборвеше:
- Шенгюфо, сестро рогено!
Коски во зъндан ке оста'ам,
верата не я оста'ам.
Го дочу млади зънданджи,
отиде дур' при владика,
казало му за Стояна:
- Егиди чесен владико!
Я да ти кажа, прикажа
за лудо-младо Стояна,
що йе во зъндан фърлено,
що имат сестра Шенгюфа.
Сегде се тая шетала,
църни си очи заложвит,
бело си лице прода'ат,
туку брата да откупит
от пуста, темна зъндана.
Никой ми се не наймело,
найме се жълта еврейка,
Стояну що му пущила
д' оста'ит вера кърстена,
да вервит вера чифутска,
от зъндан да го откупит.
И ми си дойде Шенгюфа,
на тая темна зъндана
и му кажеше брату си.
Стоян йе рече сестра си:
- Коски во зъндан ке оста'ам,
верата не я оста'ам.
Тога ми велит владика:
- Егиди млади зънданджи!
Ай донеси го Стояна,
ай викни млада бербера,
ай викни млади терзии.
Стояна го извади'е,
бело му лице изми'е;
и си викне'е терзии,
бело му ру'о крои'е.
И я викна'е Шенгюфа:
- Егиди млада Шенгюфо!
Али я знаиш еврейка,
на коя стърна седеше?
Тога му зборвит Шенгюфа:
- Арно я неа паметва
на коя стърна седеше.
И ми пущи'е елчии,
крене'а жълта еврейка,
я донесо'е при владика.
Еврейка ми я кърсти'е,
Стояну му я венча'е,
зънданот му го прости'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.