137. СТОЯН, НЕВЕСТА И ТУРЧЕ ПОТУРЯЧЕ

Български народни песни

- Море Димче, потугярче!
Одай викай селяните,
да фалеет тежок дефтер
кому двесте, кому триста,
а Стояну три шиници,
три шиници жълти дукат,
защо имат арна жена.
Се зачуди кутар Стоян,
що да чинит, как да чинит,
со що* дефтер да се платит!
Имал девет воденици
и десета валя'ица,
'сите сакал да прода'ит
и пак дефтер не се плаща.
Го догледа Стояница:
- А Стояне, а стопане!
Що си толку ужаляно,
ужаляно, уплакано?
Тога велит кутар Стоян:
- Стоянице, а не'есто!
Как да не сум ужаляно
ужаляно, уплакано?
Що фалиле тежок дефтер
кому двесте, кому триста,
съде мене три шиници,
'се що имам да прода'ам
'сите девет воденици
и десета валя'ица,
и пак дефтер не се плащат.
Тога велит Стояница:
- А Стояне, господине!
Нищо ти да не прода'иш,
съде мене прода'и ме,
да си платиш тешки дефтер.
И си стана кутар Стоян,
я промена, я наружи
со си негоо мъшко дете.
Никой ми се наемаше
да я купит Стояница;
наймело се едно турче,
едно турче потуряче.
Не му даде три шиници,
тук му даде пет шиници,
три шиници жълти дукат,
два шиника бел карагрош
и му врати мъшко дете.
И я зеде Стояница,
турче дома я однесе,
си легнало да поспиет;
и му дойде едно пиле,
едно пиле на пенджери,
пиле му се запе'ало:
- Ай ти, турче, потуряче!
Арно сон те уварело,
тебе не те угрешило.
Ке' се чуло и видело
брат и сестра да се зе'ет!
Турче ми се заслушало;
тога зборвит младо турче:
- А егиди Стоянице,
Стоянице, бре не'есто!
Тебе ке те разопита,
мене пра'у да ми кажиш;
слушаш пиле къде пеит?
Голем абер ни донесе,
аль йе пиле от вистинско,
аль йе пиле на страмота?
Али знаиш, аль паметвиш
кога бефме малечка'и,
аль с' имала мило брате?
Тога зборвит Стояница:
- Ай ти турче, потуряче!
Кога бефме малечка'и,
си имафме стара майка,
стара майка, мили татко,
и си имаф едно брате.
Ми помина плен по земи,
нас не робя поплени'е,
брата турци го зедо'е,
къде сънце ми за'одвит,
а мене ме однесо'е,
къде сънце ми угревьит,
татка ни го загуби'е,
майка ни я залюби'е.
Яс си растеф, си порастиф,
Стоян юнак ме откупил
и ме зеде за не'еста.
Бог 'и убил селяните!
Тежок дефтер му фарли'е,
три шиници жълти дукат.
Тога турче йе зборвеше:
- Стоянице, бре не'есто!
Да го видиш твойго брата,
дан' от негде го познав'аш?
- Ай ти, турче потуряче!
Да го видам, го позна'ам
от него'о десно рамо.
Кога беше малечко'о,
майка ми го нишандиса,
десно рамо кърст ми имат.
- Стоянице, бре не'есто,
види ми го десно рамо!
Стояница се опули,
му го виде десно рамо
и се спущи, го прегушна:
- А егиди мило брате,
мило брате, Костадине!
И той тога отго'ори:
- Ай ти, сестро Ангелино!
Како оба се барафме,
така си се задружифме,
от' сме биле брат и сестра.
Що си зеде още дукат,
си я зеде Стояница,
турче викат от далеку:
- Я излези, млат Стояне!
Стоян ми се уплашило,
уплашило, устрашило:
- Леле, леле я сиромаф!
Ель не'еста я прежалях,
ами сега що ке чина,
къде пари ке 'и найда,
назот турче да 'и врата!
Турчето му велеше:
- Не плаши се, не страши се,
не ти сака жълти дукат,
уще толко тук си носам
и не'еста твоя да йе,
от сме биле брат и сестра.
Тога Стоян се поврати,
го пречека, с' избаци'е,
голем радост си стори'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.