131. ДИМАНА ПЛЕНАТА

Български народни песни

О, ти Димано, желна Димано,
желна Димано, една у майка!
Бог да убиет твоята майка,
та що те скорна рано в неделя,
глава те изми, ми те оплети
и ми те пущи палена жетва,
ячмен да жниеш, леб да добериш,
на двана пъта, на двата друма.
Бог да убиет клети гурбети!
По път минаха, ми те пленаха,
ми те однесле гурбетско село,
ми те чувале до три години,
лете на сонце, зиме на черен,
ми те сториха клета гурбетка.
Що си стигнале три мъшки деца;
и йе говорет клети гурбети:
- О, ти, Димано, желна Димано!
Ке те прашаме, право да кажиш
дали си знаеш вашето село,
твоето село, таткова кукя?
И изговори желна Димана:
- О вие, клети, лоши гурбети!
Яс не познавам моето село,
моето село, татко'а кукя.
Си излъгале клети гурбети,
да що йе дале два стапа в ръце,
два стапа в ръце, гургут на рамо,
тая да ходит от село в село.
Пра'у си търгат во свое село,
пра'у си търгат при своя стрина:
- Даруй ме, стрино, жити Петрета,
жити Петрета, жити Павлета!
- Айде от тука клета гурбетко!
Кай ми 'и знаиш мойте синови!
От тука пошла кай своя майка,
йе застанала нейдзе на врата:
- Даруй ме, майко, жити Димана,
жити Димана, твоята керка,
що я пленаха клети гурбети!
И изговоре нейдзине майка:
- Айде от тука клета гурбетко!
Къде ми знаеш моята керка,
моята керка, желна Димана,
що я пленале клети гурбети?
Па изговоре желна Димана:
- О моя майко, ти стара майко!
Лели яс сум ти желна Димана,
що ме пленаха клети гурбети!
Ти не гледай в мое църново лице,
ме оцърнеха клети гурбети.
Тье ме държаха до три години,
лете на сонце, зиме на черен;
туку види ми моите гърди,
дали ми стоят три бели бенки?
Тогай майка йе си я познала,
си я познала, си я прегърна
своята керка, желна Димана,
и от радости двете плакале,
како плакале, така треснале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.