100. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Български народни песни

Де съ е чуло видело
три пъти жена да близни,
три пъти по три момчета!
Станали девет момчета
и една керка Петкана,
Петкана расла, порасла,
стана мома за женени.
За Петкана дошле женилни
от девет села далеко,
осем я брати не дават
и една стара майчица,
брат й я Лазар даваше,
даваше, приговареше:
- Да дадем, мамо, Петкана,
вов това пусто Загори,
чи съ загорци болярци,
ни сми братья деветина,
п' еднош ще тя заведеми
и девет пъти ща стани.
Чи съ Петкана отдали
приз девет села в десято,
от как Петкана отдали,
черна чума влязи в къщи,
влязи, чи ги удари
дор' девет братья рождени.
Туку остана, остана
Петканина си майчица.
Ката ден на гробищата,
ката ден, ката неделя,
там замръква, там усъмва,
и сичките си прилива,
и за душа им раздава;
а Лазарча не прилива,
ни му за душа раздава,
но си Лазарча провали:
- Да ся провалиш, Лазаре,
че ми Петкана отдаде
во това пусто Загори!
Лазар ся богу молеше:
- Боже ле, мили боже ле!
Стори мя, боже, направи
кръсто ми жълта бъклица,
постилката ми добар кон!
И господ ми го послуша,
та си му господ направи
постилката му добар кон,
кръсто му жълта бъклица,
чи у Петкани отиде,
чи на вратнику повика:
- Сестро Петкано, Петкано!
Я излез, сестро, по вънка.
И Петкана си излезе,
че му ръката цълуна,
и на Лазарча думаше:
- Лазарчо, брайно, Лазарчо!
Та що на тешко миришиш,
на пръс, брайно ле, помухлен?
Лазар Петкани думаше:
- Петкано, сестро Петкано!
Ни сми брати деветина,
девет сми къщи правили.
Да дойдеш, сестро, със мени,
у нас на гости да дойдеш.
Петкана стана да иди;
вървяли, що повървяли,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
на дърво пеи пиленце:
- Де съ е чуло, видело,
жива със мъртва да ходи,
като Петкана с Лазаря!
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, брайно Лазаре!
Чуваш ли пиле как пеи?
- Я върви, сестро, да вървим!
Вървяли, що ся вървяли,
да чаирите допряли;
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, брайно Лазаре!
'Сички чаири косени,
вашите непокосени.
Лазар Петкана думаше:
- Ази ся болен разболях,
не можих да ги покоса.
Чи до лозята допрели;
- 'Сичките лозя копани,
я вашите не копани.
Лазар Петкани думаше:
- Ази ся, сестро, разболях,
не можих да ги ископам.
Вървели, що повървели,
до черковата отишле,
чи си пръстено извади,
пръстено гуденишкиа,
на Петкана го подаде:
- Кога тя мама попита
кой тя, Петкано, доведи,
и ти й речи, Петкано:
- Доведи мя бати Лазар.
Ако ти вяра не фани,
и ти й кажи пръстено,
пръстено гуденишкио.
Лазар в гробища отиде,
а Петкана у майка си,
майка на вратник стоеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.