ШАМАНЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВРЪЩАЛ НА ЛИСИЦА

Юкагирска¹ приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живял някога един старец, който имал хубава дъщеря. Той бил велик шаман и искал да намери за съпруг на дъщеря си най-достойния между човеците. Ето защо се превърнал на полярна лисица и хукнал по света. Когото и да срещнел, оставял се да го хване. И щом човекът го пипнел, ръката му залепвала за гърба на лисицата. Тогава лисицата се хвърляла напред, като влачела и човека след себе си. Отивала на реката и се превръщала на риба. След това се гмурвала под водата, повличайки човека със себе си. Така човекът се удавял в реката.

Друг път шаманът се превърнал на червена лисица и отново тръгнал. Когото и да срещнел, оставял се да го улови. Тогава ръката на човека залепвала за лисичия гръб. Лисицата се втурвала напред, като повличала човека със себе си и скоро след това го удавяла в реката.

Трети път шаманът пък се превърнал на белка и след това се случило същото като преди.

Накрая той се превърнал на черна лисица и пак се спуснал да тича напред. Той срещнал един момък, гдето не знаел ни баща, ни майка, скитал се безцелно по света и нямал нищо освен една риза на гърба си. Лисицата позволила и този път да я хванат. Тогава ръката на скитника залепнала за гърба й, а лисицата се спуснала напред, като го влачела със себе си. Когато стигнала до реката, превърнала се на риба и се гмурнала във водата, повличайки и него. Рибата пресякла реката, достигнала другия бряг и станала отново лисица. И - гледай ти! - младият човек бил още жив. Лисицата продължила да тича и стигнала до едни скали. Скалите били десет на брой и всичките имали настръхнали остри ръбове. Тя се хвърлила направо през тях, а момъкът - заедно с нея. Той се извивал между острите ръбове като тънък косъм и пак излязъл невредим. Лисицата стигнала една гора, която била плътно обрасла и непроходима като есенна трева. Кората на всяко дърво се допирала до кората на друго. Те прекосили тази гъста гора, но на момъка пак нищо му нямало. Лисицата стигнала до морето и се хвърлила в него. Преплувала цялото море и стигнала до отсрещния бряг, а момъкът изглеждал като че нищо не се е случило. Тогава лисицата казала:

- О, ти си човекът, когото търся! Искам да те оженя за дъщеря си. Ще ти освободя ръката. А ти бъди така добър да слезеш от гърба ми.

Човекът казал:

- Не ти ща дъщерята. Предпочитам кожата ти.

Той вдигнал черната лисица високо във въздуха и с все сила я ударил в земята. С лисицата било свършено. Това бил краят и на злия шаман.

БЕЛЕЖКИ

1. Юкагири - народ, който се отнася към най-древното население на Североизточен Сибир и живее в горното (юкагири от тайгата) и долното (юкагири от тундрата) поречие на река Колима, в Република Саха (Якутия). Някои юкагири са се асимилирали с якутите, евените и русите. През 2002 г. юкагирите са наброявали едва 1,509 души. Юкагирският език е обявен за един от застрашените езици; през 1989 г. едва 200 души са говорели този език. До днес са се съхранили две разновидности на езика: северноюкагирски (тундров) и южноюкагирски (колимски) език. Тази приказка е северноюкагирска. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.