ДЕВЕТ ИЛИ ДЕСЕТ

Персийска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Веднъж посред безводната пустиня един човек карал десет камили към един далечен оазис. Много път извървял той и когато съвсем каталясал, възседнал една от камилите да се отмори. По някое време, за да се разсее от еднообразието на околния пейзаж, захванал се да брои камилите. И изведнъж нещо го жегнало - камилите били девет. Една липсвала. Разтревожен, той веднага слязъл от камилата, която яздел, и се върнал назад, за да потърси загубената. Като не намерил никаква следа от нея, тъжно си помислил, че тя безвъзвратно се е загубила. Решил повече да не я търси, защото времето напредвало, и побързал, слисан и огорчен, да се върне при останалите камили. Но там, за огромна своя радост, той намерил и десетте камили. Щастлив, човекът възседнал пак една от тях и продължил пътя си.

След известно време решил да ги преброи отново. Те пак били с една по-малко. Отново били девет! Слязъл от камилата объркан и започнал отчаяно да търси загубената. Забродил наоколо, заоглеждал зад оскъдните, полуизгорели от слънцето крайпътни храсталаци и натрупаните вълма пустинна трева, довеяна от ветровете. Подсвирквал, изкачвал околните дюни - камилата никаква я нямало. Тогава, разтреперан от умора и раздразнение, забързал напред към отдалечилото се стадо камили. Отчаян, преброил ги отново и що да види - всичките десет камили лениво пристъпяли по пътя.

- Нещо не е наред с мен в тази горещина! - си казал той и се качил поуспокоен на последната камила, която продължила невъзмутимо равномерния си ход.

Като попътувал така още, взело да го гложди съмнение - дали да не ги преброи пак? И отново една камила липсвала.

- Това е работа на шейтана! - извикал камиларят и скочил от гърба на камилата с проклятия към дявола, дето го разигравал всеки път, когато седне да си почине на някой камилски гръб, като му скривал по една камила. И той решил да го надхитри, като продължи по-нататък да върви пеш. Сега камилите станали пак десет и си останали все толкова до края на пътя.

- Ех, вярно - утрепах се да вървя пеш в тази горещина, но успях да опазя всичките камили! - измърморил той с последни сили, когато в далечината се показало, трептящо през нажежения въздух, зеленото петно на оазиса.

© Анатолий Буковски, преразказал
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009