ЗАЩО КОТКАТА И КУЧЕТО НЕ СЕ ОБИЧАТ

Китайска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Един мъж и една жена имали златен пръстен. Той бил вълшебен пръстен и който го притежавал, никога нямало да познае бедността. Но те не знаели това и взели, че продали пръстена и то на нищожна цена. От момента, в който пръстенът напуснал тяхната къща, те започнали да обедняват все повече и повече и накрая вече не знаели какво да правят, за да не умрат от глад.

Мъжът и жената имали куче и котка, които понасяли глада заедно с тях. Двете животни започнали да мислят как да помогнат на своите господари да добият отново предишния си добър късмет. Накрая на кучето му дошла идея.

- Трябва да им помогнем да си възвърнат пръстена - казало то на котката.

Котката отвърнала:

- Пръстенът се пази на сигурно място в едно сандъче и никой не може да се добере до него.

- Ти трябва да хванеш някоя мишка - предложило кучето. - Мишката трябва да изгризе дупка в сандъчето и да измъкне пръстена. Ако не иска, кажи й, че ще стиснеш челюстите си по-силно и от страх за живота си тя няма да посмее да не ти се подчини.

Котката решила, че това не е лоша идея и хванала една мишка. После потеглила към къщата, където се пазело сандъчето, като носела мишката в уста, а кучето я следвало. Така те дошли до една голяма река. И понеже котката не можела да плува, кучето я взело на гърба си и така преплували реката. Котката занесла мишката до къщата, където било сандъчето. Мишката прегризала дупка в сандъчето и оттам извадила пръстена. Котката сложила пръстена в устата си и се върнала при реката, където я чакало кучето и то я пренесло обратно през реката.

После те продължили да вървят заедно, за да занесат пръстена на своите господари.

Само че кучето можело да се движи единствено по земята и ако на пътя му се изпречела къща, то трябвало да я заобикаля. Котката пък пресичала направо, като се прекатервала през покрива и по този начин се върнала вкъщи преди кучето и побързала да даде пръстена на стопанина.

Тогава човекът казал на жена си:

- Котката е полезно животно. Ние винаги трябва да я храним и да се грижим за нея като за свое собствено дете.

Когато се върнало и кучето, те го набили и го нахокали, загдето не помогнало при спасяването на пръстена. Котката седяла до огнището, тихо си предяла и нищо не казала. Кучето много се ядосало на котката, че така коварно си присвоила цялата заслуга и от този ден, колчем я види, започва да я гони и все се мъчи да я настигне.

Oттогава кучето и котката са големи неприятели.

© Лина Бакалова, превод с адаптация
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: R. Wilhelm. Chinesische Volksmarchen, no. 14. Jena, 1914.