ЦАР ТАСИО И СЛУГАТА ХУАН

Филипинска приказка

Т. I. Приказки от Азия

Хуан бил слуга в двореца на цар Тасио. Един ден цар Тасио чул как Хуан обсъжда с другите слуги в кухнята управлението на царството. Хуан казал, че знае много повече за тези неща от който и да е друг в двореца. Царят извикал Хуан и му заповядал да отиде на морския бряг и да хване вълните от прибоя.

- Ти каза, че си най-умния в двореца - казал царят. - Щом е така, върви и ми улови морските вълни.

- О, това съвсем няма да е трудно, царю - отвърнал Хуан, - само ми дай едно въже, направено от крайбрежен пясък.

Царят не знаел какво да отговори. Той оставил Хуан и без да каже нищо повече, отишъл в покоите си и се заел да измисли някаква по-трудна задача.

На другия ден той повикал Хуан и му казал:

- Вземи тази малка птичка и сготви от нея петдесет вида ястия!

- Бива, царю - отвърнал Хуан, - ти само ми осигури печка, тиган и нож, направени от тази игла - и той подал на царя една игла, - за да мога да сготвя птичката.

Царят отново не знаел какво да каже. Той много се разгневил на Хуан.

- Хуан, веднага напусни моя дворец! И да не съм видял кракът ти да стъпи на земята ми в района на този дворец без мое разрешение! - казал царят.

- Слушам, царю! - казал Хуан и незабавно напуснал двореца.

На другия ден цар Тасио видял пред двореца Хуан да се вози на своя парагос¹, теглен от едно карабао².

- Нали ти казах да не ти стъпва крака по земята около двореца ми? Какво търсиш тук сега? Подиграваш ли ми се? - изкрещял царят.

- Всъщност - казал Хуан - ще благоволят ли очите на твое Величество да забележат дали съм стъпил на твоя земя, или не? Това си е моя земя. - И той посочил пръстта, която бил насипал в своя парагос. - Взел съм я от моята градина.

- Достатъчно, Хуан! - казал цар Тасио. - Няма да позволя повече да ме разиграваш.

Царят се чувствувал доста неудобно, защото мнозина от неговите придворни и слуги стоели наоколо и слушали разговора му с Хуан.

- Хуан, напъхай тази тиква в ето тази делва. Но внимавай! Гледай да не счупиш нито тиквата, нито делвата - казал царят, като връчил на Хуан една тиква и една делва. Работата била такава, че гърлото на делвата било тясно, а тиквата била голяма колкото делвата. Сега вече на Хуан му се паднала наистина трудна задача.

Той си отишъл вкъщи. Взел една мъничка тиква, която растяла в неговата градина и я пъхнал в делвата. Само че не я отрязъл от пълзящото й стъбло. След няколко седмици тиквата пораснала толкова, че изпълнила делвата. Тогава Хуан взел делвата с тиквата и отишъл при царя. Той представил делвата на царя, когато всички слуги, царедворци и посетители от други градове се били събрали наоколо. Щом царят видял делвата с тиквата вътре в нея, тозчас паднал в несвяст. Трябвало да минат много часове, преди да дойде отново на себе си.

БЕЛЕЖКИ

1. Парагос - вид грубо скована ниска каручка с плъзгачи, вместо колела, теглена от водни биволи и използвана в селското стопанство на филипинския архипелаг. [обратно]

2. Карабао (лат. Bubalus bubalis) - воден бивол, отглеждан като домашно животно във Филипините, Гуам и др. части на Югоизточна Азия и използван в земеделието за оран и теглене на каруци. [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Dean S. Fansler, ed. Filipino Popular Tales. 1921.