ЦАРЯТ, КОЙТО ИСКАЛ ДА ВИДИ РАЯ

Афганистанска (патанска¹) приказка

Т. I. Приказки от Азия

Живял някога един цар, който веднъж по време на лов попаднал на някакъв отшелник-факир в една уединена планинска местност. Факирът седял на малък стар одър и четял Корана, увит със закърпеното си наметало.

Царят го запитал какво чете и той отговорил, че чете за рая и се моли да заслужи един ден и той да отиде там. Те повели разговор и, от дума на дума, царят започнал да моли факира да му каже как би могъл поне за миг да зърне рая, инак му било трудно да вярва в нещо, което не е виждал. Факирът му казал, че иска нещо много мъчно изпълнимо и сигурно опасно, но обещал, че ще се моли и може би ще изпълни желанието му. Aла предупредил царя за опасностите, до които води безверието и прекаленото любопитството, гдето го кара да иска такова нещо. Царят обаче не се отказал от намерението си и обещал на факира от този ден нататък да му изпраща храна, ако в замяна на това той се моли да се изпълни царското желание. Факирът се съгласил и след това двамата се разделили.

Времето минавало и царят редовно пращал на стария факир храна, както обещал. Само че, колчем проводел пратеници да го питат кога ще му покаже рая, факирът все отвръщал:

- Още не, още не!

Изминали още година-две и царят чул един ден, че факирът е тежко болен и не му остава много да живее. Той побързал да отиде при него лично и видял как факирът наистина вече поемал последния си дъх. Тогава царят му припомнил неговото обещание да му покаже поне за миг рая. Умиращият факир отвърнал, че ако царят дойде на погребението му и, след като гробът бъде зарит и всички се разотидат, постави ръка върху гроба, той ще изпълни дадената дума и ще му покаже за момент рая. Все пак той замолил царя да размисли и да не прави това, а да изчака да види рая, когато Аллах го повика там. Но напразно, любопитството на царя било толкова голямо, че вече нищо не можело да го спре.

И тъй, когато факирът умрял и го погребали, царят останал, след като всички си тръгнали. И когато бил вече съвсем сам, пристъпил и положил ръка върху гроба. В този миг земята се разтворила и когато смаяният цар надникнал вътре, видял ред неравни стъпала, а в дъното седял факирът, точно тъй, както си седял и приживе върху своя разнебитен одър, и четял Корана!

В първия миг царят се слисал и уплашил толкова много, че не могъл да се помръдне, нито да откъсне погледа си от това видение. Hо факирът му махнал с ръка да слезе долу и царят, като събрал кураж, решително заслизал надолу към вътрешността на гроба.

Факирът се изправил и като дал знак на царя да го последва, направил няколко крачки по един тъмен тунел. После спрял, обърнал се тържествено към придружителя си, с бързо движение на ръката отдръпнал някаква тежка завеса, и открил - какво? Никой не знае какво било показано на царя и никога не споменал той пред никоя жива душа какво видял там. Hо когато накрая факирът спуснал завесата и царят се обърнал да си тръгва, той вече знаел как изглежда рая! Като треперел с цялото си тяло, той се върнал залитащ през тунелa и се втурнал с препъване нагоре по стъпалата на гроба, докато усетил отново свежия въздух навън.

Вече се разсъмвало. На царя му се видяло странно, че е прекарал толкова дълго в гроба. Струвало му се, че само преди минути бил слязъл и изминал няколко крачки до мястото, където надникнал зад завесата и веднага се върнал, след като зърнал тази чудна гледка! Но КАКВО бил видял там? Той се мъчел да си спомни, но абсолютно нищо не му идвало на ума. А колко странно изглеждало всичко! Ето, неговият собствен град, в който сега влизал, му изглеждал толкова променен и чужд! Слънцето вече се било вдигнало високо, когато минал през портата на двореца и влязъл в залата на държавния дурбар². Залата била пълна. A отпред, на трона, седял друг цар! Напълно объркан, бедният цар седнал и се загледал в него. В този миг един от дворцовите сановници се приближил до него и го запитал защо седи непоканен в присъствието на царя.

- Но аз съм царя! - извикал той.

- Какъв цар? - попитал дворцовият сановник.

- Истинският цар на тази страна! - казал той възмутено.

Тогава сановникът се отдалечил, отишъл при царя, който седял на трона, и заговорил с него, при което предишният цар дочул думи като "луд", "старост", "състрадание". След това царят на трона го повикал да се приближи и като тръгнал натам, той случайно видял отражението си в излъскания стоманен щит на телохранителя и се дръпнал ужасен! Той бил стар, грохнал, мръсен и окъсан! Дългата му бяла брада и кичурите коса били разрошени и се спускали безразборно по гърдите и плещите му. Само един знак на царственост бил останал на него и това бил пръстенът-печат, който носел на дясната си ръка. Той го свалил с треперещи ръце и го показал на царя.

- Е, какво ще кажеш, кой съм аз? - извикал той. - Това е моят печат, на мен, който до вчера седях там, където сега си седнал ти!

Царят го изгледал съчувствено и разгледал с любопитство печата. След това наредил да донесат разни прашни летописи и архиви на царството, а също и стари монети от предишни царувания и внимателно ги сравнил. Накрая царят се обърнал към стареца и му казал:

- Старче, такъв цар с печат като този, който имаш, е царувал тук преди седемстотин години, но казват, че е изчезнал и никой не знае къде. A ти откъде имаш този пръстен?

Тогава старецът се заудрял в гърдите и заридал, надавайки протяжни вопли, защото разбрал, че е наказан заради нетърпението си да види рая на правоверните, вместо да чака да отиде там, когато му дойде времето. И той се обърнал и напуснал тронната зала, без да каже нито дума. После отишъл в джунглата, където живял още двадесет и пет години в молитви и размисъл, докато накрая дошъл Ангелът на Смъртта и милостиво го освободил, вече пречистен и изплатил греховете си.

БЕЛЕЖКИ

1. Патанска - източникът на А. Ланг е "Pathan story told to Major Campbell". Патаните (пущуни, афгани) са народ (около 40 млн. д.), от източноиранската етноезикова група, населяващ съседни географски области, простиращи се от северозападен Пакистан до югоизточен и източен Афганистан. Езикът им, състоящ се от близки помежду си диалекти на пущунския, се счита за подгрупа на индо-иранския клон от индоевропейската езикова група. [обратно]

2. Дурбар - ирански термин, който означава дворцов съвет на велможите на монарха (шаха). [обратно]

© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 03.04.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009

Приказката е преведена по: Andrew Lang, ed. The Orange Fairy Book. 1906.