64. НОЙКО ЧОБАН И ЛИЧНО СТАДО

Том V: Обредни песни

Станенине, господине,
господине, болярине!
Припаднала тъмна мъгла
по планина, по родина;
ту припада, ту си вдига.
Не е било тъмна мъгла,
но е било Нойко овчар,
Нойко овчар с' сиво стадо -
девет хиляд сагмалици,
още толкоз яловици;
девет хиляд вакни овни,
още толкоз шилятина.
Напред върви Нойко овчар
и по него югич овен;
на врата му злато звънец.
Нойко свири с меден кавал,
югич дрънка злато звънец,
та приглаша на кавала;
най-подире сто овчаре,
сто овчари с криви гиги.
Сиво стадо зачелева,
зачелева, закрилева
по планини, по рудини.
Нойко свири, та размамава,
та размамва и развраща
сиво стадо по рудина,
по рудина, по зелено,
и ги води край езеро,
край езеро самовилско,
да ги пои цибра вода.
Тебе пеем, станенине,
тебе пеем, Бога хвалим,
хай наздраве, домакине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.