386. СКАРАЛИ СЕ НИКО И НИКОЛА

Том V: Обредни песни

Разкарал се Нико и Никола
на онаа убаа девойка.
Нико велит - я ке я зе'а,
а Никола - я ке я зе'а.
Нико собра две иляди сватой,
а Никола три иляди сватой.
Поминае низ гора зелена:
Нико вървит преко Никополе,
а Никола преку Шар планина.
На девойка абер йе отиде.
Девойка йе умна и разумна,
ми се качи на диван високи,
що ми гляат чудо и големо:
Къде вървет низ гора зелена,
къде вървет две рала сватои,
по сватои два млади зетои.
Пак си слегвит от диван високи,
си велит на своя мила майка:
-А егиди, моя мила майко!
Я влези си во земни керали,
та отключи моя шарен ковчег,
извади ми две ризи зетоски.
Я се качиф на диван високи,
що си глеаф чудо и големо,
къде вървет низ гора зелена,
къде вървет две рала сватои,
по сватои два млади зетои.
Ни за кого, майко, не се мъжа,
ни кръвнина во кукя си чина,
ке'й фата два брата рогени!
Си изваде две ризи зетоски,
си'й даде на бела Бояна,
та'й кладе во бели пазуи.
Колку сватой в дворье навлегое,
мошне лепо ми'и пречекае.
А Бояна умна и разувна:
два зетеи во образ'и баци,
во образ'и баци и дар си'и дарва,
си фати два брата рогени,
си попрати без никоя кавга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.